fallback

Европа трябва да прекрати енергийната си зависимост от Русия

Най-добрият подход при газа е изпитаният ирански модел на санкции, при който парите се събират в специална сметка

13:21 | 25.03.22 г. 15
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Европейските лидери трябва да се поучат от минали грешки и да помогнат за прекратяване на войната в моята страна, като използват един от най-мощните инструменти, с които разполагат: енергийните санкции, пише за Financial Times Андрий Коболев, бивш главен изпълнителен директор на украинската държавна енергийна компания "Нафтогаз".

Първо, малко предистория. Украйна постигна пълна независимост от вноса на природен газ от Русия след бунтовете на Майдана през 2013-14 г. След 2015 г. тя не е закупила нито един кубичен метър природен газ директно от Русия. Всички внесени количества идват от европейския пазар през Полша, Словакия и Унгария.

През зимата на 2014-15 г. Кремъл се опита да блокира европейския внос на газ от Украйна, като намали доставките на природен газ за ЕС. Този ход не оказа никакво осезаемо въздействие върху Украйна, въпреки че "Газпром" загуби почти 5,5 милиарда долара в процеса.

Разочароващо е, че срещата на високо равнище на лидерите на ЕС, проведена в Париж на 10-11 март, не успя да произведе решение за енергийни санкции срещу Русия, но не е изненадващо, пише Коболев. Темата е дискутирана и днес (25 март) в Брюксел по време на Европейския съвет

Спомням си ясно съмненията, изразени от представители на Европейската комисия през 2014 г. относно нашия план да станем независими от руския газ, разказва още бившият директор на "НАфтогаз". Имаше и скептицизъм, когато предупредихме западните политически лидери, че веднага щом газопроводът "Северен поток 2" бъде завършен, давайки на "Газпром" достатъчно транзитен капацитет, за да заобиколи Украйна, Владимир Путин ще започне пълна военна инвазия в страната ни.

Петнадесет години работа в "Нафтогаз" дава на експерта известна представа за мисленето на руския президент и неговите приближени в Кремъл. Две точки по-специално са от значение за дебата около енергийните санкции.

Първо, Путин е убеден, че Европа е твърде слаба, за да рискува собствения си комфорт и по тази причина никога няма да спре да купува руски енергоизточници. Второ, той е насилник. Путин не уважава слабите и корумпираните, но се страхува от силните и смелите. Той също така няма да бъде разтревожен от мерки, които счита за обратими.

Временни мерки, като замразяването на руски активи, само ще го убедят да удари Украйна по-силно.

От това следват няколко неща. Ясно е, че руската агресия няма да спре с Украйна, освен ако няма силен ответен удар от Запада. Отвъд военната сфера най-очевидната цел за такива мерки е руският енергиен износ, който представлява приблизително 36% от общите бюджетни приходи на страната, повечето от които се използват за финансиране на военни разходи.

Европа трябва бързо да замени руските енергийни доставки за постоянно. Да, Европа е силно зависима от енергията, доставяна от Русия. Но зависимостта е двупосочна. Освен това Зелената сделка на ЕС, която ангажира блока да стане въглеродно-неутрален до 2050 г., означава, че балансът на силите се е изместил решително от производителите на изкопаеми горива към потребителите.

Европейските правителства трябва да използват това предимство, за да санкционират руския енергиен износ по начин, който няма да навреди на собствените им икономики.

Втечненият природен газ (LNG) е очевидната цел. През 2021 г. общите доставки на руски втечнен природен газ възлизаха на по-малко от 8% от световното предлагане. Почти половината от тях беше насочена към Европа. Пълно ембарго на ЕС върху вноса на руски втечнен газ би носило незначителен риск, тъй като тези обеми лесно биха могли да бъдат заменени от увеличено производство през 2022 г. от други доставчици.

Петролните продукти са почти толкова лесна мишена, колкото и втечненият газ. Критичният продукт е дизеловото гориво. Европа внася около 15% от общото си потребление от Русия. То може да бъде заменено от увеличено вътрешно производство и допълнителен внос от Северна Америка и Азия.

При суровия петрол е по-сложно. Перспективите за краткосрочен успех тук могат да бъдат повлияни от поведението на други потенциални доставчици. Но аз съм убеден, че ако производителите вярват, че Европа е сериозна по отношение на ембарго за суровия петрол срещу Русия, ще има силна конкуренция за замяна на руския петрол и осигуряване на дългосрочни отношения.

Евентуалното ембарго трябва да се налага постепенно, с незабавно спиране на вноса на руски суров петрол по море, последвано от поетапно спиране на вноса по тръбопроводи през следващите девет месеца.

Природният газ по тръби създава най-много затруднения, тъй като съставлява 40 на сто от общия внос на ЕС. Най-добрият подход е изпитаният ирански модел на санкции: да се разреши природният газ да тече от "Газпром" към Европа, но всички приходи да се съхраняват в специални ескроу сметки в европейски банки, докато Русия не изпълни определени условия.

Разбирам, че ембаргото за суров петрол и санкциите върху тръбопроводи за природен газ може да изискват допълнителен анализ. Но няма причина ЕС да не наложи незабавно ембарго върху доставките на руски втечнен газ и петролни продукти. Енергийната мъртва хватка от страна на Русия продължи твърде дълго. Това ще спаси животи - не само в Украйна, завършва още бившият ръководител на "Нафтогаз".

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:28 | 13.09.22 г.
fallback