Войната в Украйна ще бъде тъжното наследство на Путин

Тази война е войната на Владимир Путин. Тази война е неговото наследство. Нарушенията на правата на човека, които неговите войски вероятно извършват в Украйна, са негови нарушения на правата на човека.

Ако дори част от това, което украинското правителство описва, правозащитните организации документират, а многобройните ужасяващи кадри от Буча показват, е вярно, то войната на руския президент е достигнала ново измерение на ужас. Екзекуции на цивилни граждани, убити жени и деца - тези престъпления, очевидно извършени от руските военни, ще имат и политически последици.

Колкото и голям да е стремежът към мир, все по-непоносима става идеята, че Путин би могъл да вземе каквато и да е награда в рамките на мирните преговори за тази нечовешка агресивна война - било то под формата на отстъпване на територия, било то под формата на задължителни отстъпки, като например че Украйна не трябва да се сближава със Запада.

Впрочем фактът, че руският президент действа подло и безскрупулно, пролича още в началото на мандата му след началото на хилядолетието в Чечения, когато той изравни със земята Грозни. Той го доказа, когато умишлено бомбардира болници в Сирия. И го показа на международната общност, когато накара тайните си служби да убиват членове на опозицията в чужбина.

Колко жестокост може да понесе Западът, за да сключи мирно споразумение с Москва? Къде е границата между пропагандираната от Германия на Меркел Realpolitik (политика или дипломация, основаваща се главно на властта и на материалните фактори, а не толкова на идеологически понятия или морални и етични измерения) и предателството на собствените ценности? Това са въпросите, които Европа и САЩ сега трябва да си зададат. 

Във всеки случай пространството за маневриране, което да позволи на Путин да се оттегли, демонстрирайки поне в родината си някаква дори и малка победа - нещо, за което настояват много политически стратези, се стеснява. Без значение колко заплашва Москва с ядрения си арсенал.

В същото време не е възможен сценарий, в който Путин да изглежда като победител. В резултат на гигантската си стратегическа грешка руският автократ започна война, която едва ли може да спечели и която го превръща в международен престъпник.

А трагичното във всичко това е фактът, че възмущението и ужасът на Запада от военните престъпления са толкова големи, колкото и безсилието му да ги предотврати. Остава военната подкрепа, доколкото е възможна, хуманитарната помощ, доколкото е възможна, и най-вече, разбира се, санкциите, колкото е възможно по-ефективни.

Безспорно е, че от всички наказателни икономически санкции пълното енергийно ембарго ще бъде санкцията, която ще засегне Русия най-болезнено. Освен това с всяка новина за зверствата в Украйна е все по-трудно да се понесе мисълта, че стотици милиони евро се прехвърлят от Европа към икономическата база на престъпния режим в Москва ден след ден. Дори тези средства да не постъпват директно в полковите каси на нахлуващата армия, те подкрепят управлението на Путин и улесняват продължаването на войната в Украйна.

Но дали загубата на тези средства ще принуди Кремъл да прекрати кампанията? Путин не е толкова прецизен в изчисленията си. Възможно е да засили войната, в която се бори и за продължаване на собственото си управление, доколкото все още има резерви за него.

Но при всички случаи милионите евро, които Европа превежда всеки ден на Русия за вноса на енергоизточници – независимо дали в евро, долари или рубли, изглеждат все по-гротескни на фона на новите кадри. И така - натискът върху Брюксел се засилва.