Енергийното предизвикателство на Исландия

Исландия от години разчита единствено на себе си за производството на електроенергия. Разположена в Атлантическия океан на около 850 километра от бреговете на Шотландия, страната развива енергийно производство от геотермални източници и водни централи в такъв мащаб, че позволява в средата на миналия век на острова да се появи алуминиева индустрия, разказва Bloomberg.

До тогава исландците разчитат основно на риболова, за да се изхранят. Днес в страната са минни гиганти като Rio Tinto, Century Aluminum и Alcoa.

Около 80% от произведената електроенегия в страната се потребява от индустрията. Преди години Исландия дори обмисля да свърже енергийните си мрежи с Европа и да изнася електроенергия, но тези планове така и не се реализираха заради високата цена.

Но тази зима в страната за първи път от дълго време усетиха недостиг на електроенергия. Електрификацията на живота и гладната за енергия индустрия, съчетани с намалени нива на язовирите заради сухото лято, поставиха енергийния сектор на изпитание, а в последните месеци бяха ограничени доставките за някои сектори, включително и за заводи за рибно брашно и топлофикационни дружества в по-отдалечените райони.

Копаенето на биткойни - едно дейност, която започва да добива все по-голяма популярност в Исландия, беше сред набедените за недостига на електроенергия.

Ситуацията се нормалазира след пролетните дъждове, но Рейкявик научи някои уроци, посочва още Bloomberg. Един от тях е, че капацитетът за производство на електроенергия трябва да бъде увеличен - с до 300 мегавата в следващите четири години, коментират от националната енергийна компания Landsvirkjun HF.

При липсата на достатъчно електроенергия, някои от потребителите преминаха на петрол - например топлофикациите. Но това поставя друг проблем - опазването на околната среда. Местните еколози обаче са ядосани, че при кризата през тази зима приоритет са имали международните компании - Landsvirkjun HF е орязал доставките за някои клиенти, за да осигури енергия по дългосрочните си договори. Така на изпитание е поставена околната среда за сметка на бизнес интереси.

Някои устойчиви проекти, като например производство на храни от водорасли и за производство на батерии, реално спряха работа, защото нямат дългосрочни договори за доставка на ток.

Липсата на енергия е показала и още няколко проблеми за исландската икономика и основно това е липсата на диверсификация - основно на производството, но също така и липсата на алтернативи за икономиката.