Защо сме склонни да генерализираме?

Не мога да не се зачудя дали този ефект сега ​​е по-лош, отколкото е бил преди. Помислете за следните данни, публикувани в книгата на Езра Клайн „Защо сме поляризирани“: през 1960 г. само 5% от републиканците и 4% от демократите имаха нещо против децата им да се оженят за човек от другата партия.

Когато същият въпрос беше зададен 50 години по-късно, опозицията срещу такива бракове се увеличи почти десетократно - до 49 процента от републиканците и 33 процента от демократите. Политиката се трансформира от нещо, което разумните хора могат да игнорират, към всепоглъщаща вендета, в която погазването на политическото разделение е непростимо предателство. Нефтеното петно се разпространи от политическото към личното.

Това може да е разбираемо, ако залозите в политиката са се повишили, но доказателствата сочат, че самата политика е почти без значение. Републиканците в САЩ бяха за свободен пазар. В Обединеното кралство консерваторите бяха про-бизнес настроени. Сега повечето от избиратели им изглежда не възразяват срещу големи промени в техните политически платформи – тяхната лоялност е към нещо друго.

Ефектът на ореола не е нов. За първи път е идентифициран и именуван от психолога Едуърд Торндайк преди повече от век. Защо може да е станал по-остър? Една подсказка идва от проучване, проведено преди десетилетие от трима социални психолози, Анджела Банс, Кейт Пикит и Крисчън Крандъл. Те са изучавали групи за приятелство в малки и големи университетски кампуси.

Големите кампуси са изглеждали по-разнообразни на пръв поглед - с по-широк избор от възможни приятели студентите се ограждаха с единомишленици. В по-малките кампуси, с по-малък избор, те бяха принудени да изграждат приятелства около потенциално неудобни различия в отношението към политиката, религията, пола, спортуването и пушенето.

Може би съвременният свят все повече прилича на големия кампус – пълен с огромно разнообразие от гледни точки и все пак предлагащ ни възможност да общуваме с хора като нас. Това е най-очевидно в социалните медии, където по подразбиране се капсулираме, но също така можем да избираме свои подкасти и политически симпатични телевизионни канали. Както Бил Бишъп твърди в книгата си „Голямото избиране“, ние дори се групираме в социално хомогенни квартали. Светът е по-широко и по-разнообразно място, и това означава, че изборът ни за това кого благоволяваме да четем, гледаме или дори с кого да пием, може би се стеснява.

Ефектът на ореола отдавна е характеристика на нашата психология, като винаги е било налице изкушение да позволим на нефтеното петно да отрови нашето мислене. Това токсично изкушение оставяше човек изолиран, без хора, които да отговарят на високите му стандарти. Днес петното се разпространява свободно.