Задава ли се краят на ерата на изкопаемите източници?

Декарбонизацията по същество не е технико-икономически проблем, но досега се провали главно поради съпротивата на индустрията на изкопаемите горива. Това се потвърждава и от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) в последния ѝ доклад:

„Декарбонизацията вече е добре разбрана от икономическа гледна точка като проблем на отделянето. Съществуват обаче и политически фактори, които ограничават напредъка, по-специално силата на съществуващите интереси в областта на изкопаемите горива да блокират инициативите за декарбонизация." (IPCC 2022, стр. 234).

Мащабът на тази измама с изкопаемите ресурси е възмутителен: петролната индустрия е била наясно с връзката между изкопаемите енергийни източници и глобалното затопляне още през 50-те години на миналия век и учени многократно са предупреждавали за последиците от техния едва зараждащ се тогава бизнес модел (Franta 2018).

Оттогава големите петролни компании правят всичко възможно да предотвратят края на ерата на изкопаемите горива чрез мащабни, международно координирани кампании за отричане и политическо влияние (Bonneuil et al. 2021, Brulle 2021), пишат Вера Хюве, докторант в Института по социално-икономически науки към Университета Дуисбург-Есен и икономист-изследовател в отдел "Бъдеще", и Щефан Щукман, студент в магистърска програма в Института по социално-икономически науки в Дуисбург, в свой анализ за Netzwerk Plurale Ökonomik.

Докато големите енергийни компании от няколко години се оттеглят от плановете за експанзия на възобновяемите енергийни източници поради намаляваща рентабилност (Christophers 2021), те едновременно с това се опитват да позиционират бизнеса си с изкопаеми горива като част от решението под знака на „свързващата технология". С оглед на доказателствата, че продължаването на използването на изкопаемата инфраструктура е несъвместимо с битката за 1,5°С, този „Fossil Fuel Solutionism " (Lamb et al. 2020) се оказва дискурсивна стратегия за забавяне, насочена към осигуряване на интереси за печалба на една по-топла планета.

Засега с успех: в разгара на световната пандемична криза и енергийната криза енергийните компании очакват рекордни печалби. През първото тримесечие на 2022 г. BP отчита с 1,7 млрд. евро по-висока печалба от очакваното, а ExxonMobil – ръст с 220% на годишна база. И така - дали възходът на капитализма на мениджърите на активи ще доведе до края на изкопаемите енергийни източници?

Почти скрити напълно от обществото, от 2000 г. насам се появяват нови играчи, които могат да доведат до обрат в сюжета, както някои се надяват - най-големите акционери в компаниите за изкопаеми енергийни източници сега са мениджъри на активи.

Мениджърите на активи - преди всичко „Голямата тройка" BlackRock, Vanguard и State Street - са фондове, които, насърчени от финансовата криза през 2007 г., заемат удобна позиция в инвестиционната верига между институционалните инвеститори (застрахователни дружества, пенсионни фондове и фондове за активи) и листнатите на борсата дружества. Бизнес моделът им е прост: мениджърите на активи предоставят индексирани фондове, в които институционални инвеститори и физически лица инвестират срещу малка такса, пропорционална на управляваните активи.

Този бизнес модел е толкова успешен, че Голямата тройка контролира средно 23% от акциите на компаниите от S&P 500 в САЩ (Bebchuk and Hirst 2021). Те притежават подобен дял в компаниите за изкопаеми енергийни източници, например 20% в ExxonMobil. Възходът на „капитализма на мениджърите на активи" (Braun 2021), добре обяснен например тук от Адам Тууз, тук от Адриен Булер и тук от Ерик Лейвиц, фундаментално променя собствеността и по този начин структурата на стимулите.

BlackRock & Co са универсални акционери, т.е. притежават големи (често най-големите) акции във всички компании във всички отрасли. За разлика от класическите инвеститори, които максимизират печалбите си в краткосрочен план, мениджърите на активи се стремят към стабилно дългосрочно нарастване на цените на активите.

Рисковете за планетата, причинени от енергийните компании, които не желаят да се преобразуват, досега са били подценявани от финансовите пазари при ценообразуването на активите. В макроикономически план това неправилно оценяване води не само до неефективно разпределение на капитала и съответно до по-големи щети за климата, но и до системни рискове под формата на климатичен балон (Condon 2022).

Благодарение на своя бизнес модел управителите на активи са първите компании в историята на капитализма, които имат както стимула, така и средствата да „интернализират" климатичните рискове в голям мащаб. Поддържани единствено от такси и максимално диверсифицирани, те не се интересуват пряко от печалбата на отделни компании или дори отрасли.

На този фон краят на изкопаемите енергийни източници и произтичащите от това загуби на компаниите, работещи с изкопаеми енергийни източници, не би трябвало да представляват проблем за мениджърите на активи. Чрез значителните си дялове те наистина могат да оказват голямо влияние върху корпоративните решения. По време на кризата с пандемията например управителите на активи насърчават американските фармацевтични компании да си сътрудничат в разработването на ваксина.