Груповото мислене в крайна сметка може би е добро

Моята кухненска мивка тече, защото с течение на времето лондонската чешмяна вода, която е богата на минерали, е уплътнила вътрешността й с отлагания на калций. Варовикът е неизбежната цена за живот в град с твърда вода, пише Стивън Буш за Financial Times.

В това отношение варовикът не се различава от „груповото мислене“, явлението, разработено и популяризирано за първи път от психолога Ървинг Джнис в средата на 20 век. „Групово мислене“ беше терминът на Джанис за случаите, когато организациите вземат лоши решения, защото членовете дават приоритет на хармонията в групата пред здравия разум.

Ако сте участвали във или сте наблюдавали отблизо каквато и да е форма на колективно вземане на решения, почти със сигурност ще сте забелязали нещо, което много прилича на групово мислене. Но концепцията се оказа трудна за наблюдение в лабораторни условия и нейното въздействие е сложно да се определи количествено.

Част от проблема е, че по същество е невъзможно да се каже къде свършва груповото мислене и започва дребното вътрешно пресмятане. Ако преди среща се съглася да подкрепя идея, която смятам за лоша, в замяна на подкрепата на колега за собствените ми проекти, трудно е да направя разлика между мен и някой, който подкрепя същата схема в името на спокойния живот.

Но по-големият проблем - и това е причината груповото мислене да прилича много на варовик - е, че спорадичните организационни грешки, причинени от груповото мислене, може да са по-добри от парализата, породена от липсата му. Предизборният екип на Барак Обама през 2008 г. за номинацията му за президент от Демократическата партия беше съставен от много по-тесен кръг от този на Хилъри Клинтън, отчасти защото фаворитът винаги привлича по-голям брой кандидати. И неговите гафове отразяваха това, от неблагоразумните му коментари за стремително растящата цена на руколата до забележката му, че лишените от права „се придържат към оръжията или религията“. Но кампанията на Обама успя по-добре да се възстанови от тези грешки, отколкото хората на Клинтън да преодолеят собствените си разногласия относно стратегията.

Моят опит показва, че политическите партии, неправителствените организации и други „съобразени с мисията“ структури са по-склонни към групово мислене, отколкото други форми на бизнес. Нито една от тези организации не е изправена пред натиска, който идва от необходимостта да печелите пари чрез купуване и продаване на стоки или услуги. Не казвам, че структурите, преследващи печалба, никога не изпадат в опасно групово мислене, но тъй като обикновено се сблъскват с по-незабавни последствия от своите грешки, те често са принудени да коригират курса си по-бързо.

Историята на политическите партии, вземащи очевидно лоши решения, е дълга и често тези грешки се случват точно защото членовете на вътрешната група решават, че ценят постоянното си присъствие в партията повече, отколкото избягването на катастрофа. Много малко хора в Лейбъристката партия смятаха, че е добра идея да се отиде на общи избори с Джеръми Корбин като лидер и с позиция против Брекзит през 2019 г., но тъй като едва ли беше в нечий интерес да се посочи, че това гарантира тежко поражение, партията все пак го направи.

Въпреки това, когато мисля за победителите и губещите от всяка кампания или състезание, които съм отразявал, победителите са били по-склонни към групово мислене от победените. Печелившите кампании имат единство на целта и силно вътрешно приятелство. Тези, които губят, е много по-вероятно да са „пропускливи“ и парализирани от несъгласие.

Понякога, разбира се, единството на целта може да причини проблеми по-късно. Фактът, че консерваторите на Дейвид Камерън имаха доста добър усет как да се борят и да спечелят многопартийни общи избори, където победата изискваше осигуряване на между 35 и 45 процента от гласовете, не им помогна, когато се опитаха да използват същата тактика за спечелване на референдум с да и не. Но като цяло, организация, която е в състояние да действа с единство на целта, е по-добър залог от такава, която е парализирана от нерешителност или проядена от вътрешно разделение.

Това не означава, че няма ползи от улесняване изразяването на несъгласие вътре в организациите или от увеличаването на разнообразието на хората в тях. Просто дори тези предимства работят най-добре в организации, които имат ефективни процеси за насърчаване на групите да вземат решения: решения, които неизбежно идват с риска на груповото мислене.

Разбира се, перфектната организация би била тази, която има всички предимства на вътрешното несъгласие и е в състояние да взема решения толкова бързо, колкото и онази, която е склонна към групово мислене. Но перфектна организация, точно както кран без варовик, съществува или само в много ограничена среда, или за много кратки периоди от време. Вероятно е много по-добре, стратегически погледнато, да сте в организация, която е склонна към прекомерно групово мислене, отколкото в такава, която страда от прекомерни препирни.

Свързани компании: