Страничните ефекти от Нобеловата награда за икономика

Нобеловите комитети за наградите за наука рядко правят големи грешки, но тези, които връчват отличието за икономика, неведнъж са отличавали идеи, които са безполезни, неточни или дори опасни, пише в блога си в Ройтерс колумнистът на агенцията Кристофър Суон.

Наградата за икономика, създадена през 1968 г. от шведската централна банка, винаги е била по-различна. Вместо да изпълни намерението на Алфред Нобел да се отличат тези, които „са донесли най-големите ползи за човечеството“, наградата за икономика е направила повече лошо, отколкото добро, смята Суон.

Според него наградата е отгледала вяра в икономистите, която често е неоправдана. Фридрих Хайек, който печели през 1974 г., казва, че би бил против създаването на наградата. Отличието, казва той, “удостоява един индивид с власт, каквато в икономиката никой не би трябвало да има“.

Лауреатите трябва да бъдат задължени да „положат клетва за смиреност... никога да не надхвърлят в публични изказвания границите на своята компетентност”, намеква той.

За съжаление икономистите като каста не демонстрират подобна смиреност.

За разлика от физици, химици или медици, икономистите имат слаби умения за прогнозиране. Напоследък усилено се говори за провала на икономисти да предвидят кризата от 2008 г. Предвид обаче историята на тази професия би било изненадващо, ако го бяха направили, коментира Суон.

През последните 20 години икономистите не са успели да прогнозират който и да бил от големите поврати в щатската икономика.

Още по-лошо е, че Нобеловият комитет решава да отличи идеи, които излизат изключително "токсични". Теории, които са отличени с Нобелова награда, стоят зад най-големите пазарни кризи от Голямата депресия насам.

През 1987 г. широкият прием на модела за оценяване на опции Блек-Сколс-Мъртън допринася за най-лошия еднодневен спад в историята на Уол Стрийт, застрашавайки цялата система. Моделът се отхвърля от трейдърите, но това не пречи 10 години по-късно Робърт Мъртън и и Майрон Сколс да получат отличието.

Или пък моделите за управление на риска, подкрепени от спечелилата Нобел портфейлна теория на Хари Марковиц, които допринесоха за паниките от 1998 и от 2008.

“Тези теории успяха да превърнат спокойствието в буря, създавайки кризи от нищото“, казва Паоло Триана, автор на книга, озаглавена “Lecturing Birds on Flying: Can Mathematical Theories Destroy the Financial Markets?” (Да учиш птиците на летене: Могат ли математически формули да сринат финансовите пазари?). Той допълва: “Нобеловата награда помогна да им се даде порядъчност.”

Освен това, икономически теории, отличени с Нобел, допринесоха да се оправдае неохотата за регулация на политици като Алън Грийнспан, продължава Суон. Според него дълъг списък от лауреати от Гари Бекър до Едуард Прескът са допринесли за лансирането на идеята за ненамеса на правителствата.

Наградата не трябва да носи името на Нобел, смята Суон. Освен ново име, наградата е добре да се връчва с етикет: „Предупреждение: Тези теории не трябва да се използват от никого. Страничните ефекти могат да включват: финансови кризи, бурни капиталови пазари и банкови фалити“, завършва иронично той.

Днес трябва да бъде обявен новият носител на отличието.