Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Енергийният борд: за какво може да става дума

Връщането на закона и реформите, които позволяват либерализация на енергийния пазар, са основна мисия на енергийния борд, смята Красен Станчев

Съдейки по това, което се говори, енергийният съвет или енергийният борд се схваща или като "обществен съвет" на представителите на компаниите в енергетиката или като такъв на компаниите и потребителите.

Ако идеята се осъществи в този ѝ вид, или ще е налице ново издание на някаква тристранна комисия, в която никой освен правителствените органи нямат безспорна легитимност, или би се превърнала в "семинар" - от латинската дума за "разсадник", разсадник за идеи в енергетиката, от които никой не знае кой точно и кога ще има полза. Това се казва в анализ на Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Тези ширещи се предчувствия за енергийния борд едва ли съвпадат както със замисъла и мандата на служебното правителство, така и с точното разбиране на реториката на неговото представяне през тази седмица.

Аналогии и задачи

От самото начало на представяне на идеята за енергиен борд аналогиите с паричния съвет, валутния борд се натрапват от само себе си.

Замисълът на валутния съвет е да се премахнат конюнктурните политически съображения при определянето на цената на парите (печатане на пари, разменен курс, лихвени проценти) и да се прекъсне връзката между политическа конюнктура и парична политика. От цената на парите, т. е. от разменния курс се влияят всички цени в икономиката. Затова и той бе фиксиран преди седемнадесет години и един месец. Възможни са и други аналогии с добри прецеденти от българската практика, но те само биха замъглили смисъла.  Затова и от само себе си се наложи думата "борд".

Подобно на цената на парите е положението и с цените на енергийните ресурси и електроенергията: по веригата на добавената стойност те влияят върху всички разходи в икономиката и цените на онова, което инвестираме, произвеждаме и потребяваме.

Но работата не е в словоупотребата, а в задачите, които енергийният борд трябва да изпълни.

Без претенция за изчерпателност и подробности, те могат да се сведат до следното.

Бордът трябва да премахне или сведе до някакъв минимум политическата конюнктура при ценообразуването на електроенергията и другите енергийни ресурси.

Тук има три възможни и взаимосвързани подхода.

Първо, цените не трябва да бъдат под равнището на разходите за производство на енергия, в частност – на електроенергия. В противен случай и производството, и разпределителните мрежи ще престанат да работят и ще фалират с лесно предвидими последици за другите отрасли на икономиката, жизнения стандарт и качеството на живот.

Второ, системата и цените не трябва да се натоварват с непредвидени и непредвидими разходи и последици, т. е. бордът трябва да спре процеса на унищожаване на капитал (инвестиции) и стойност в отрасъла.

Трето, бордът трябва да осигури превръщането на сегашния "микс" в нормални цени, които зависят от избора на потребителя и закупените количества според търсенето и предлагането.  Иначе казано: енергийният борд трябва да осигури либерализирането на сделките с електроенергия и енергийни ресурси в обозримо и предвидимо бъдеще.

За да се случи всичко това, енергийният борд трябва да намери начин да се премахнат и коригират последиците от политическо-конюнктурни, незаконни, дискриминиращи и пряко виктимизиращи решения на регулатора, включително решенията за нерегламентирани привилегии, за скрито субсидиране на потреблението на заможни домакинства и за подкрепа на "микса" за домакинствата през цените на промишлените потребители.

Необходимо условие за всичко казано е осигуряването на независимостта на регулатора и на равноправното третиране от него на всички предприятия в енергетиката. Регулаторът следва да започне работа в строго съответствие със закона и в защита на обществения интерес.

Вероятно за осъществяването на всичко това енергийният борд ще се нуждае от експертизата и, може би, дългосрочното финансиране от страна на международните финансови институции.

Едва тук идва мястото на обществения съвет. За ориентация в състоянието на отрасъла, на предприятията, мрежите и съоръжения, енергийният борд може и следва да работи в диалог с представителите на производителите, доставчиците, потребителите и работещите в енергетиката.

Основания

Връщането на управлението на закона и реформите, които позволяват либерализация на енергийния пазар, са основна мисия на енергийния борд.

Пример за осъществяването на такава мисия е Решението на Конституционния съд от 31 юли т.г., известно като делото за "20-процентната такса върху електрическата енергия от вятърна и слънчева енергия".

Конституционният съд обяви съответните разпоредби от закона за държавния бюджет за тази година на следните главни основания:

1.  "Недопустимо е създаването на обособен, специален правен режим за някои субекти на стопанска дейност, а изключването на този специален режим за други".

2. "Безусловно законодателят е длъжен да предостави еднакви гаранции на всички стопански субекти – физически и юридически лица, както за българските, така и за чуждестранните инвеститори".

3. "Законодателната закрила следва да се осъществява срещу ограничаването на инвестициите и на стопанската дейност от страна на държавата".

4. "След като законодателят насърчава инвестициите и стопанската дейност, той същевременно с това трябва да създаде режим, който да защитава легитимно инвестициите, които се правят или са направени от български и чуждестранни физически и юридически лица, за да функционира нормално икономическата система".

5. "Законодателната закрила следва да се осъществява срещу ограничаването на инвестициите и на стопанската дейност от страна на държавата".

Работата на енергийния борд и изобщо матрицата на реформи в енергетиката, която той ще разработи и прокара, не изискват нищо повече от спазването на тези принципи.  Именно тези принципи са в основата на препоръките на Европейската комисия и Световната банка, отправени към предишното служебно правителство.

След това съответният министър от вече уж постоянното правителство на г-н Орешарски първо каза, че те не се отнасяли за него, а месец преди формалната си оставка заяви, че 80 на сто от тези препоръки са изпълнени. Всъщност изпълнението е 0 на сто, а енергетиката е доведена на състояние на фалит.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (9)

0
 
0
 
9
kalendar до: Ricco
преди 6 години
още не е обявено пълното решение(поне на сайта на КС), за това няма как да коментирам в дълбочина, но и аз не съм съгласен с това което чета. Можеха да го върнат с препоръки(които може пък и да има, но ме съмнява; както казах не е обявено пълното решение) как да се направи, така че да не противоречи на Конституцията(ако въобще противоречи).
Не вярвам да им плащат с пари на съдиите. По скоро с назначения на техни близки ще става, та надали има как да се изчисли "колко" :) Квотите по назначения са(да знаеш на кой имаме да връщаме):1/3 НС, 1/3 президентство(Плевнелиев в началото на мандата) и 1/3 ВАС и ВКС(т.е. професионалните съдии).
Колкото повече мисля ми се струва, че трябва да станем малко повече като американците-повече избори да провеждаме с по-малко буфери, които да ограничават властта(но НЕ президентска република). Т.е.-може да се даде например право на хората с юридическо образование да гласуват за КС.
0
 
0
 
8
преди 6 години
Няма профилна снимка
С това дело конституционния съд тълкува конституцията както дявола евангелието! Току що го прочетох - нито един от мотивите им не издържа! Безспорно купена работа. Интересно колко ли струва едно решение на този "съд"? Надявам се (и смятам) че ще дойде ден, в който ще съжаляват много за това си решение, но ще бъде късно.
0
 
4
 
7
преди 6 години
Няма профилна снимка
4-то. Капутите от енергийната мафия да бъдат отрязани от скъпите ремонти на скапаните държавни централи.
5-то. Да се изгради пазарен модел на ценообразуване и да се даде възможности за частни инвестиции в енергетиката, като соларни панели върху покривите, а не ако искам да инвестирам да ми се налага да питам енергийната мафия къде да инвестирам.
6-то. да се спре 7-реактор на Уестингхаус, защото той е разменната монета на руската мафия, срещу разрешението за строеж на щжен поток.
1
 
1
 
6
преди 6 години
не няма да се пробвам 4ти път...Как да е-за сефте съм донякъде съгласен с ИПИ. От енергиен съвет няма смисъл, щото е глупост. Да се извади политиката от енергетиката, след като самата енергетика зависи от политиката е още по-голяма глупост-зависим от Козлодуй, Белене, Южен Поток, Мариците и т.н.-все проекти, които без политика няма как да станат. Трябва ни:по-добри политики и независим ДКЕВР-щото сега се назначава от МС и е независим само на хартия.
1
 
0
 
5
преди 6 години
Ако идеята се осъществи в този

Още от Анализи
ИПИ: Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел