Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

България обяви извънредно положение и затваря почти всички магазини и заведения, мерките се затягат в целия свят

По-важното от изминалата седмица

Извънредни мерки за сигурност има в „Пирогов” заради новите случаи на коронавирус. Най-голямата спешна болница в страната ограничи достъпа на пациенти. Те бяха пренасочвани към Военномедицинска академия и Александровска болница. БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

От петък, 13 март, до 13 април 2020 г. България е в извънредно положение заради разпространението на коронавируса COVID-19. Това решиха депутатите, след като гласуваха крайната мярка по предложение на правителството. Решението беше подкрепено от 201 депутати от всички парламентарни групи в присъствието на премиера Бойко Борисов и цялото правителство. Преди това лидерите на парламентарните групи, премиерът и членовете на кризисния щаб обсъждаха в продължение на час и половина на председателски съвет при председателя на парламента Цвета Караянчева обхвата на мерките, които трябва да бъдат предприети във връзка с извънредната ситуация. По предложение на БСП бе прието срокът на извънредното положение да е 1 месец, а не както предлагаше правителството преди това - безсрочно.

Малко по-късно същия ден държавата въведе нови, много по-строги мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса, които по-късно бяха смекчени. Според последната информация и заповед на министър Кирил Ананиев бензиностанциите, кетърингът на ресторантите, както и офисите на банките, застрахователите, хранителните магазини и аптеките, които се намират в моловете, ще продължат да работят. Също и магазините, които не се намират в молове (където може да има струпване на хора), стига да спазват строги хигиенни мерки.

Депутатите приеха спешно промени в Наказателния кодекс (НК) заради нарушаването на карантината от някои хора, поставени под нея заради коронавируса. Наказанието вече ще е до 5 г. затвор и глоба от 10 до 50 хил. лв. за всеки, които по време на разпространението на COVID-19 наруши карантината.

Междувременно стана ясно, че щабът започва да поставя под карантина и завърналите се от Испания заради големия брой заразени в държавата.

Вицепремиерът Томислав Дончев съобщи пред bTV, че държавата обмисля мерки за компенсиране на загубите на бизнеса от извънредните мерки заради коронавируса, но предупреди, че няма как да бъдат покрити всички щети.
Експертите от социалното министерство работят по възможността да се компенсират част от загубите за бизнеса чрез финансиране по една от мерките по оперативната програма "Човешки ресурси" - "Помощ за персонала", съобщи Дончев.

Диана Ковачева е единственият кандидат за национален омбудсман след изтичането срока на за номинации в сряда. Кандидатурата на Ковачева е издигната от ГЕРБ, нито една от останалите партии в парламента не прояви интерес към поста.

Камерите на тол системата ще следят и за превишена скорост. Изградените портални рамки и камерите върху тях ще събират и подават информация и към Министерството на вътрешните работи (МВР), Агенция "Митници" и Националната агенция по приходите (НАП). Това става ясно от обществена поръчка на Пътната агенция и инструкцията за обмена на информация между МВР, митниците и Агенция "Пътна инфраструктура". След като бъдат интегрирани системите на тези ведомства, данните за движение на превозни средства по платената пътна мрежа ще могат да се получават в реално време от тях.

"Булгаргаз" търси банкова гаранция от 109 млн. долара заради азерския газ. Целта е по този начин да се обезпечи изпълнението на паричните задължения на "Булгаргаз" по 25-годишния договор за доставка на природен газ с държавната нефтена компания на Азербайджан - SOCAR. Става дума за подписания още в края на 2013 г. контракт за доставка на 1 млрд. куб. метра каспийски газ годишно по Южния газов коридор, който трябва да влиза в България през газовата връзка с Гърция.

ЕС и Еврозоната

Германското правителство обяви предоставянето на "неограничена" ликвидна подкрепа за компаниите. Тя трябва да се осъществи, наред с други неща, с кредитни програми на KfW и отлагане на данъчни плащания. Министърът на финансите Олаф Шолц също не изключи стимулиращи програми на по-късна дата. Освен това Бундестагът бързо одобри удължаване на надбавката за краткосрочна заетост.

Европейската комисия обяви, че ще състави инвестиционен пакет на стойност 37 милиарда евро. Комисията също така иска да направи Пакта за стабилност на ЕС „възможно най-гъвкав“. В случай на икономически спад поради кризата с коронавируса европейските фискални правила могат да бъдат спрени за преходен период, което дава на държавите от ЕС допълнителна фискална политика.

Италианското правителство планира да увеличи правителствените си разходи с 25 милиарда евро. Основната цел на парите е укрепване на здравната система.

Великобритания обяви отдалечаване от политиките за строги икономии през последните години. Тази година трябва да има фискални стимули на обща стойност 30 милиарда британски лири (приблизително 24 милиарда евро), който е предназначен предимно за борба с коронавируса. Правителството на премиера Борис Джонсън планира да инвестира 600 милиарда британски лири през следващите пет години, предимно в жилища, обществен транспорт и цифровизация.

Централната Банка на Англия намали основния лихвен процент от 0,75% на 0,25%.

Европейската комисия представи своята нова индустриална стратегия. Освен всичко друго, тя осигурява бъдеща подкрепа за екологично чисти и по-дигитализирани компании. Например несъвсем конкретизиран „Съюз за чист водород“ трябва да ускори декарбонизацията на промишлеността. Комисията все още не е решила дали може да промени правилата си за конкуренция и контрол на сливанията, за да насърчи компаниите

Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние изпрати на Европейския парламент и на държавите членки собствен проект на споразумение за партньорство с Великобритания. Документът в обем от 400 страници ще бъде публикуван през следващите дни. Междувременно вторият кръг от преговори с британското правителство, насрочен за следващата седмица, беше отменен поради коронакризата.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и турският президент Реджеп Тайип Ердоган договориха преразглеждане на бежанското споразумение от 2016 г. Нов пакт за миграцията трябва да бъде сключен до Великден.

Различни централни банки намаляват ключовите си лихвени проценти и/или облекчават паричната си политика по друг начин. ЕЦБ обяви, че до края на годината ще увеличи своята програма за количествени облекчения със 120 милиарда евро. Централната банка също разширява програмите си за дългосрочни заеми на търговски банки (TLTRO). Програма, наречена "TLTRO III", трябва да влезе в сила през юни. Това би трябвало да даде стимули на банките да отпускат заеми на реалната икономика. ЕЦБ също обяви, че ще отложи тазгодишния стрес тест за банките и прегледа на своята стратегия за парична политика.

САЩ

След като през изминалата седмица Федералният резерв на САЩ понижи основния лихвен процент до диапазона 1 – 1,25%, късно снощи американскта централна банка намали показателя с още 1 процентен пункт до диапазона 0 - 0,25%. Институцията обяви и нова програма за изкупуване на облигации на стойност 700 млрд. долара. Фед ще поддържа лихвените нива близо до нула, „докато не се увери, че икономиката е издържала на последните събития и ще постигне максималните си цели за заетост и стабилност на цените“, посочва се в изявлението на институцията.

Федералният резерв на САЩ осигури и на финансовите пазари общо 1,5 трилиона долара допълнителна ликвидност чрез няколко договора за обратно изкупуване на ценни книжа. 

Федералният резерв предприе агресивни стъпки за ограничаване на въздействието на коронавируса в четвъртък, като вля допълнителна ликвидност и разшири покупките си на държавни ценни книжа.  Този ход припомни програмата за количествени облекчения, прилагана по време на последната финансовата криза. Фед разшири мащаба на закупуваните от него държавни ценни книжа. Съгласно новия режим институцията също ще започне покупки на „широка гама от активи“ включително облигации с предварително определен купон, нещо, за което участниците на пазара настояват от края на 2019 г.

Азия

Китайската народна банка намали размера на паричните средства, които банките трябва да заделят като резерви, вливайки допълнителна ликвидност във втората по големина икономика в света. Централната банка ще позволи намаляването на резервите на банките с между половин и 1 процентен пункт от първоначалното им ниво, съобщиха от институцията на своя уебсайт в петък. За да отговарят на изискванията за намаляване, банките трябва да преминат годишен преглед, който оценява размера на отпуснатите им кредити за малък бизнес през 2019 г.

Акционерните банки ще получат възможността за допълнително намаление на резервите с 1 процентен пункт, което общо ще освободи около 550 милиарда юана (79 милиарда долара) допълнителна  ликвидност, казва се в съобщението. Мерките ще влязат в сила на 16 март.

Китайската икономика беше силно засегната от разпространението на новия коронавирус и свързаните с него карантинни мерки от януари, които спряха икономическата и ежедневната активност в страната. Китайската народна банка се присъединява към редица други централни банки в облекчаването на политиката. Европейската централна банка, Фед и Японската централна  банка предприеха действия през последните дни за стабилизиране на пазарите и икономиките в съответните страни.

Развиващи се пазари

Ливан обяви първия държавен фалит в своята история. Облигациите с падеж миналата седмица не бяха обслужени. Сега правителството се опитва да постигне споразумение за преструктуриране със своите кредитори. Ако е възможно, правителството не иска да включва в договорката МВФ.

Глобалната икономика

Цените на петрола паднаха с около 30% тази седмица. Началото бе дадено от провал в преговорите между ОПЕК и предишните съюзни държави за налагане на допълнителен лимит на добивите или разширяване на съществуващия регламент. Впоследствие Саудитска Арабия и Русия обявиха силно увеличение на производството си.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Brexit не само няма да отслаби Запада, но може и да го укрепи