САЩ се нуждаят от ООН, която работи

Атаката срещу петролните съоръжения на Саудитска Арабия преди малко повече от седмица обеща да доминира дипломацията на високо ниво по време на тазгодишното Общо събрание на ООН. Тя обаче не е единственото нещо, за което трябва да се говори. Програмата на Съвета за сигурност вече беше изпълнена с кризи, включващи Северна Корея, Либия, Йемен, Венецуела, Афганистан и Демократична република Конго. Не трябва да се забравя и за съществуващата глобална заплаха, породена от изменението на климата, с която ООН ще се заеме на срещата на върха за действия в областта на климата тази седмица, пише Bloomberg.

Всички тези извънредни ситуации изискват международно сътрудничество и съвместни действия. САЩ имаха водеща роля в създаването на ООН точно с тази цел, но администрацията на Доналд Тръмп основно пасува. Тя трябва да осъзнае какво струва това пренебрежение на страната и света. Ударите по Саудитска Арабия може да помогнат за това. 

Игнорирането на ООН от Тръмп беше пълно. САЩ не разполагаха с потвърден постоянен представител към организацията от януари до този месец – един от най-дългите периоди в историята. САЩ се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата, ръководения от ООН Глобален пакт за миграцията, ЮНЕСКО, Съвета за човешките права и Договора за търговия с оръжие към ООН, наред с други (на следващо място: възможно излизане от Световния пощенски съюз). Администрацията предложи драстични съкращения на мироопазващата и хуманитарната помощ на ООН. А генералният инспектор на Държавния департамент наскоро атакува бюрото, занимаващо се с делата на ООН за лошо управление.

Не е нужно да е така. Кризата в Персийския залив е подходящ момент за възраждане на типа съгласувани действия на ООН, които могат да ограничат лошото поведение и да предотвратят по-големи конфликти. Приемането на резолюция на Съвета за сигурност, осъждаща действията на Иран, би било добро начало.

С вече потвърден постоянен представител и напускането на съветника за национална сигурност Джон Болтън, който критикуваше ООН, администрацията на Тръмп има шанс да промени своя по-широк подход. Новоназначеният посланик на САЩ в ООН Кели Крафт направи хитра първа стъпка, като се присъедини към Южна Африка в мисия на Съвета за сигурност в Южен Судан, където ООН поддържа вторите си по големина мироопазващи сили. Тя трябва също така да насърчи споделения интерес, който САЩ и Китай - двата най-големи донора на организацията – имат в превръщането на ООН в по-ефективна. Държавният секретар Майкъл Помпейо може да помогне, като разчисти бъркотията в Бюрото по въпросите на международните организации към Държавния департамент.

Въпреки всичките думи на Тръмп за "огромния потенциал” на ООН, е трудно да се повярва, че той някога би прегърнал изцяло жизненоважната работа на организацията относно изменението на климата, развитието и други глобални предизвикателства. Това ще трябва да изчака друга администрация.

И все пак кризата в Персийския залив е навременно напомняне за потенциала на ООН да охлажда геополитическите горещи точки, без да нанася вреди на силите на САЩ. Колкото и да е несъвършена ООН, тя помогна на своите членове да работят заедно. Ако президентът на САЩ иска да сключи по-добри сделки с Иран и Северна Корея, или да разреши кризи на места като Венецуела, той трябва да се събуди за възможността.