Със Зеленски начело Украйна поема по пътя към неизвестността

Защо украинците винаги гласуват за някого, в когото са вложили всичките си надежди, и в крайна сметка все пак ще бъдат разочаровани? Това попита един киевски философ своите сънародници във вестникарски материал преди гласуването в неделя. И наистина: с избирането на бившия телевизионен комик Володимир Зеленски изглежда, както бе казал идеалистът Хегел, че всички събития в историята се повтарят поне по два пъти, а Карл Марклс бе добавил, че първия път се случват като трагедия, а втория като фарс.

Единствената политическа квалификация на Зеленски изглежда се състои във факта, че в собствената си телевизионна поредица е изиграл някогашния учител по история, който със своята антикорупционната програма случайно става президент и обединява страната си.

Дотук... зле. Но всичко това може да се види и от друга гледна точка. Украйна отново избра предполагаемия месия, но не се е отказала от мечтите, надеждите и исканията си. От това да заяви правото си да живее по-добре. И от това да изисква заплащане за своите милиони тонове стомана, за реколтата на културите си по чернозема и изобретенията на десетки хиляди инженери и IT разработчици, пише в свой анализ Handelsblatt.

Изборът на Зеленски е ясен знак. Това е десегрегация на политическия елит, за която от годни играят едни и същи фигури, дори и да са се провалили няколко пъти. Петро Порошенко заяви, че повечето украинци са били разочаровани след пет години, защото въпреки целия напредък олигарсите все още са на власт, а корупцията парализира икономиката.

Изборът на Зеленски е решително „Не“ на още от същото - на корупцията, олигарсите и непотизма. Украйна все още не се отказва от това след постигането на независимост през 1991 г. и двете революции на площад Майдан в Киев.

Хората там не се предават на предполагаемата съдба, а именно – да бъдат разкъсани в скута на големия руски брат. Там неизбежно ще се приземи страната, ако лошото управление на политическата класа в Киев продължи да я разбива и разединява. Изборът на политически неопитния, но популярен комик, може би е последното събуждане.

Вярно е, че избирането на телевизионни звезди често води до отрезвяващи резултати. Да вземем за пример избора на комика Бепе Грило и неговото движение „Пет Звезди“ в Италия или звездата на риалити шоуто The Apprentice Доналд Тръмп. Но има и добри примери: Холивудският уестърн герой Роналд Рейгън стана уважаван американски президент.