Защо Япония запълва недостига на работна сила с роботи вместо с чужденци?

Намаляващото население на Япония стана причина за най-тежката криза на пазара на труда в страната от 25 години насам. На фона на невижданото от средата на 70-те години на миналия век съотношение между свободни работни места и кандидати за работа икономисти отдавна призовават премиера Шиндзо Абе да разхлаби строгите правила за имигрантите в страната, пише CNBC.

Но заради дълбоко вкорененото предпочитание към културна хомогенност Токио отдава приоритет на изкуствения интелект пред чужденци, които да заемат за постоянно вакантните позиции.

Третата по големина икономика в света застарява бързо на фона на високата продължителност на живота и намаляващата раждаемост. Това създава по-малко служители, ограничава търсенето от потребителите и води до спад на цените. Но правителството на Абе не смята, че трябва да разреши на имигранти да запълнят недостига на пазара на труда на фона на опасенията, че те могат да нарушат обществения ред.

Вместо това правителството иска да използва информационните технологии, изкуствения интелект, жените и възрастните служители, за да се справи с недостига на работна ръка. Но експертите са притеснени от тази стратегия. „Въпреки че автоматизацията може да смекчи последиците от топящото се население, решението е в по-големия брой имигранти“, казва Кохеи Ивахара, икономист в Natixis Japan Securities.

Чуждестранните служители са желани, но не за постоянно

Япония иска мигранти, а не имигранти, обяснява Стивън Наги, доцент в International Christian University и почетен член на Азиатско-тихоокеанската фондация на Канада.

Временни служители са необходими за нископоставени позиции в сектора на услугите, промишлеността, грижите за възрастни хора и други области с по-малко работна ръка. Но Токио не иска тези служители да остават за постоянно.

„Политиците проучиха германската програма за гостуващи служители и стигнаха до извода, че временните мигранти са по-рационална миграционна стратегия за запазване на обществената стабилност и консолидираната идентичност. Те също така смятат, че тя предотвратява или минимизира антиимиграционните проблеми и насилието, на които станахме свидетели в Европа и други страни“, казва Наги.

„Има притеснение, че Япония може да се сблъска със социални проблеми и нарастваща престъпност, ако приеме големи неасимилирани общности от чуждестранни служители“, допълва Джеф Кингстън, директор на азиатските проучвания в Temple University Japan.

Миналия месец Абе обяви намерението си да позволи на повече служители и квалифицирани чуждестранни работници да влязат в страната, но иска да ограничи срока на престоя им и да предотврати възможността те да бъдат придружавани от членове на семейството си.

“Въпреки че строгите бариери като имиграционния закон бяха разхлабени, меките бариери все още остават. Например, за да получат работна виза, кандидатите трябва да преминат през изпит по японски език, което може да се окаже трудно“, казва Ивахара.

А заради ниския процент японци, владеещи английски език, местните граждани може да не се чувстват добре да работят директно с чужденци, които не владеят японски език, допълва той.

Строгата политика на Токио към бежанците – правителството отхвърля 99% от молбите, също е подложена на строго наблюдение на фона на рекордния брой хора в света, принудени да напуснат родината си.

Страната е получила близо 20 000 молби от хора, търсещи убежище, миналата година, но е приела само 20, сочат данни на правителството. През 2016 г. то прие само 28 молби. „Япония прие по-малко от 1000 бежанци от 1982 г. насам. Толкова малка цифра, по-малка от миниатюрната Исландия, лишава Япония от всякаква потенциална динамика“, отбелязва Кингстън.