Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Централна и Източна Европа

Вишеградската четворка и руските газопроводи: Въображаемо единство?

Подобно на останалата част от Европа, въпросът със „Северен поток 2“ разделя групата въз основа на индивидуалните цели на отделните страни

Вишеградската четворка и руските газопроводи: Въображаемо единство?

Снимка: Ройтерс

Газопроводът „Северен поток 2“ доведе до появата на единен фронт между няколко страни от Централна и Източна Европа, които се противопоставиха на проекта, в това число Чехия, Словакия, Унгария и Полша.

Според Мартин Жирушек обаче това не е точно така.

В коментар за Euractiv преподавателят в Масариковия университет в Бърно, Чехия, проектът „Северен поток 2“, който ще добави 55 млрд. куб.м газ годишно транзитен капацитет през Балтийско море и по този начин ще пренасочи значителна част от доставките на газ извън Централна Европа, предизвика бурен дебат.

В писмо до Европейската комисия (ЕК) от март 2016 г., подписалите се страни изразиха загрижеността си, че проектът ще има „потенциално дестабилизиращи геополитически последици“. Същите опасения бяха повторени от страните от Вишеградската група по време на срещата на върха през миналия октомври. Изглежда, че за първи път въпросните четири страни намират обща допирна точка.

Според Жирушек това обаче е далече от истината. 

Още по темата

Скоро след въпросния март стана ясно, че Чехия определено не е най-яростният противник на газопровода, имайки се предвид настоящото и бъдещото транзитно положение на страната. От 2012 г. държавата е неразделна част от транзитната инфраструктура, свързана със „Северен поток 1“. Газовият проект ще удвои преносната сила и Чехия се надява отново да играе важна роля в доставките.

Поради тази причина страната няма особено голям стимул да се противопоставя на проекта, като запази своята лека опозиция с идеята да не влоши отношенията си с останалите страни от Вишеградската четворка, както и със съседна Украйна.

Първоначално, Словакия беше един от най-големите противници на идеята за изграждане на газопровода, тъй като това би означавало значително намаляване на транзитното значение на страната, както и загуба на транзитни такси. За държава, която е възприела своята транзитна роля като важна част от европейската си позиция, това би бил нежелан резултат.

Въпреки това, след като стана ясно, че увеличените количества газ може да дойдат и от запад, не само от изток, отношението на Словакия към „Северен поток 2“ се промени. Предполага се, че страната ще бъде част от уравнението и ще улесни притока на газ от Чехия към Баумгартен, Австрия. Така Словакия ще запази транзитната си позиция макар и с по-ниски транзитни такси.

Полша, от друга страна, остава противник на изграждането на газопровода. Като се има предвид силните антируски настроения в страната и като цяло лошите отношения между двете държави, не е учудващо, че позицията на Полша е именно тази.

Въпреки това, тъй като руската енергийна компания „Газпром“ вероятно ще използва предимно маршрути, заобикалящи Украйна в бъдеще, полското отношение спрямо „Северен поток 2“ може да причини малки щети.

Унгария, четвъртата страна от групата, също поддържа относително стабилни и като цяло значително по-приятелски отношение с Русия. Въпреки че позицията на страната по отношение на газопровода е приведена в съответствие с другите опоненти на проекта, изглежда, че Будапеща вижда възможности в проекта.

През последните години Унгария подписа двустранни споразумения с Русия, които трябва да бъдат в полза на страната, но в същото време подчертават, че външната ѝ политика се дистанцира от другите членове на Вишеградската четворка, и най-вече от Полша.

След като „Газпром“ приключи морския участък на „Северен поток 2“, компанията обяви, че планира газопроводът да достига до Унгария.

Както може да се види, окончателен консенсус между четирите страни липсва. Подобно на останалата част от Европа, такъв спорен въпрос разделя групата въз основа на индивидуалните цели, заключва Жирушек.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Магдалена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

3
 
3
 
2
Sakamano до: Императорът
преди 3 седмици
Ами който иска газ по вече съществуващата инфраструктура, вместо да плаща грешни милиарди за стоежа на нови тръби?
7
 
15
 
1
преди 3 седмици
Хубаво де - който не иска газ, да бичи въглищата и да киха от пушлякът... и да се моли ЕС да не му спре и въглищата. Всеки си решава - аз не знам Газпром да е обявил война на някого, щото не му иска газчицата.

Още от Централна и Източна Европа
Защо Анкара държи на газа край кипърския бряг