Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Анализ: България е далеч от целите за намаляване на бедността

Изпълнението на националната цел за ограничаване на живеещите в бедност с 260 хил. до 2020 г. е нереалистично, пише в отчет на изпълнението на Националната стратегия

Анализ: България е далеч от целите за намаляване на бедността

Снимка: БГНЕС

Налице е сериозно изоставане в постигането на Националната цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хиляди души до 2020 г. Независимо, че се наблюдава намаление в абсолютно изражение на лицата, живеещи в бедност (с приблизително 46 хил. души през 2019 г. спрямо базовата 2008 г.), тенденцията показва, че няма да може да се постигне желаната стойност от 260 хил. души до края на 2020 г.

Това се посочва в анализ на изпълнението на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020, която беше приета през 2010 г. с основна цел намаляване на броя на живеещите в бедност в страната с 260 хиляди души до 2020 г.

Според анализа COVID кризата ще има съществено влияние върху тези стойности през следващите години, задълбочавайки бедността и съществуващите неравенства сред определени уязвими групи. Това още повече парви изпълнението на целта нереалистично, посочва се в анализа.

Влошаване на показателите

В последните десет години не само че няма напредък, а е налице влошаване на показателите. Още по-неблагоприятни са тенденциите по отношение на изпълнението на отделните подцели, предвид отчетеното увеличение на броя на живеещите в бедност сред по-голяма част от целевите групи – децата (нарастват с 6 700 спрямо базовата 2008 г., възрастните хора (лица на 65 и повече години), живеещи в бедност (нарастват с повече от 69 хил. лица спрямо базовата 2008 г.) и работещите бедни (нарастват с приблизително 29 хил. лица спрямо базовата 2008 г.). Единствено при безработните лица, живеещи в бедност, през 2019 г. се наблюдава намаление в техния брой спрямо 2008 г. със 72 381 души, което означава, че степента на изпълнение на подцелта за намаление със 78 хил. души е изпълнена приблизително на 93%. 

Напредък по изпълнението на Националната цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г., НСИ

Налага се преосмисляне на прилаганите подходи и инструменти и изпълнение на целенасочени интервенции в областта на секторните политики, имащи пряко отношение към намаляването на бедността – заетост и политика по доходите, образование, здравеопазване, предоставяне на качествени и достъпни социални услуги, осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания, жилищна политика и др., отчита се в анализа.

Въпреки известния напредък, постигнат в областта на заетостта, интегрирането на пазара на труда се различава при отделните групи от населението и в различните райони на страната. Все още има значителни различия в равнищата на заетост и неактивност в зависимост от възрастта, образователното равнище, както и между районите.

Отчетени са и някои положителни тенденции. През периода 2013-2019 г. коефициентът на заетост във възрастовата група 20-64 години нараства с 11,5 п.п. и достига 75% през 2019 г. Този показател доближава страната ни до изпълнението на целта на Стратегия „Европа 2020“ „за достигане на 75% равнище на заетостта на жените и мъжете на възраст 20-64 години“ и формираната национална цел за заетост от 76% в същата възрастова група. За същия период броят на заетите лица на възраст 20-64 години нарастват с 8,4% (241,6 хил. лица). Нараства заетостта и сред по-възрастните хора (55-64 години). За периода те се увеличават с 24.9% (122,4 хил.), а коефициентът на заетост в тази възрастова група бележи ръст със 17% и достига 64,4% през 2019 г. С тези показатели страната ни е постигнала националната подцел в областта на заетостта, включена в Актуализираната стратегия по заетостта 2013-2020 г., за постигане на 53% заетост сред по-възрастните хора (55-64 години).

По отношение на осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование анализът посочва слабости. Въпреки провежданите реформи качеството и приобщаващият характер на образователната система продължават да представляват предизвикателство, особено за децата в неравностойно положение. Трайно високите равнища на преждевременно напускане на училище и слабите постижения в областта на образованието, потвърдени от резултатите от проучването PISA за 2018 г., подчертават необходимостта от провеждането на по-целенасочени мерки. Въпреки провеждането на реформа в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) равнището на заетост на завършилите ПОО е все още под средното за ЕС. Делът на завършилите висше образование е все още под целта на Стратегия „Европа 2020“, а предоставянето на висше образование само частично е съобразено с нуждите на пазара на труда. Равнището на участието в програмите за учене за възрастни е сред най-ниските в ЕС.

Що се отнася до осигуряване на равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване се посочва, че достъпът до здравни услуги се гарантира и за най-уязвимите групи от обществото. Основен проблем обаче остават доплащанията за здраве. През 2019 г. разходите за здравеопазване представляват 8,1% от брутния вътрешен продукт, за сравнение през 2015 г. те са под 5%. Независимо от ежегодното им увеличение, публичните разходи за здравеопазване остават ниски спрямо средните европейски стойности. Средно за ЕС разходите за здравеопазване през 2019 г. са 9,8% и 7,8% за 2015 г., като преките плащания от страна на пациентите представляват 48% от разходите за здравеопазване – един от най-големите дялове в ЕС.

Въпреки постигнатия напредък в сферата на социалните услуги, все още се наблюдават значителни предизвикателства, част от които имат сходен и общ характер за държавите членки на ЕС, а други са специфични в национален контекст, пише в анализа.

Секторът на социалните услуги както в страната, така и на европейско равнище, е силно повлиян от негативните демографски тенденции, свързани със застаряването на населението, нарастващите потребности от грижа, протичащите процеси на дигитализация и цифровизация на обществото. Необходимо е подобряване на достъпността и ефективността на предоставяните услуги, прилагането на иновативни подходи и подобряването на организацията на работа в услугите, усвояването и използването на новите технологии за комуникация. Сред основните предизвикателства, които могат да бъдат откроени в областта на социалните услуги в България, са неравномерно разпределение на територията на страната, търсене на институционална грижа, предимно за възрастни и самотни хора, липса на разнообразни форми на адекватни и ефективни услуги за пълнолетни лица, трудности при наемането на квалифицирани кадри в сектора на социалните услуги, необходимост от по-добра координация между различните услуги и различните системи, повишаване на качеството на социалните услуги и тяхната ефективност и др.

Още по темата

В анализа се отбелязва, че социалните трансфери (социални трансфери, които са ключов фактор за намаляване на бедността, са пенсиите - основен източник на доходи за лицата в надтрудоспособна възраст) в България имат ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството, което пък води до трайно високи нива на бедност и неравенство. Ето защо се акцентира върху преоценка на системата, насочена към гарантиране на адекватни и устойчиви социални плащания, подобряване на капацитета, планирането и координацията на отговорните институции и развитие на системи за мониторинг и контрол на ефективността и ефикасността на процеса.

Визията до 2030 година

Към 2030 г. България да бъде държава, в която социалните неравенства и бедността са ограничени, създадени са предпоставки и условия за приобщаващ и устойчив растеж и възможности за повишаване на качеството на живот на уязвимите групи. Това е записано в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване (НСНБНСВ) с хоризонт 2030 г.

Основната цел на новата стратегия е подобряване качеството на живот на уязвимите групи в българското общество и създаване на условия за тяхната пълноценна реализация чрез адекватно подпомагане на доходите, включващ пазар на труда и достъп до качествени услуги.

В изпълнение на целите до 2030 г. са формулирани осем ключови приоритета. Те са насочени към интеграция на пазара на труда на неактивни и безработни, равен достъп до качествено образование, равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване, до социални и интегрирани услуги, подобрени жилищни условия на уязвими групи.

Финансирането на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 ще се осъществява в рамките на средствата, планирани по бюджетите на отговорните институции чрез държавния бюджет за съответната година, със средства от Европейските фондове, както и чрез дарения, спонсорство и други източници (международни източници; средства на общините, НПО, други източници).

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
По 300 лв. помощ за над 100 хил. семейства с деца, записани в I и в VIII клас