Четвърт от българите са били под прага на бедност през 2019 г.

Общо 1,586 милиона души или 22,6% от населението на България живее под прага на бедност през 2019 г. при линия на бедност общо за страната от 413,04 лв. средномесечно на лице от домакинство. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 17,6%, а относителният дял на бедното население се увеличава с 0,6 процентни пункта.

Това показва ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“ на Националния статистически институт (НСИ).

Данните за миналата година сочат, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,6 до 29,6%, или със 7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42,2%, или с 19,6 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58,9% за 2019 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 14,2 процентни пункта по-висок в сравнение с жените. 

Делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 1,1 процентни пункта до 9%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 55,5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2,5%.

Оценка на бедността по етнически признак сочи, че през миналата година най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64,8%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 24 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 57,3% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (36,5%). Успоредно с това 35,4% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30,1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29,3% от лицата.

През 2019 г. 19,9% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя). Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-висок е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи - 32,4%, докато сред ромите най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68.0%. При турската етническа група 51.1% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

През миналата година 27,5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0,9 процентни пункта повече спрямо 2018 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12,4 процентни пункта.

Приблизително седем от десет деца (68,3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност, показват данните за миналата година. Приблизително 16 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области.

През миналата година най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-високата - в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30,1%, Кюстендил - 28,8%, Враца - 27,7%, и Ямбол - 27,4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14,3%, Благоевград - 16,5%, София - 16,8%, и Ловеч - 18,5%.