Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Антикорупционният фонд: Проблемите в борбата с корупцията се задълбочават

Знакови наказателни дела приключват с нисък процент на осъдителни присъди, а преценката на съдилищата често не се оспорва от прокуратурата, констатира доклад

Антикорупционният фонд: Проблемите в борбата с корупцията се задълбочават

Снимка: Pixabay

Вече има натрупани достатъчно окончателно завършили казуси, което дава възможност да се откроят много притеснителни тенденции, а те са, че през 2020 година проблемите в борбата с политическата корупция в България се задълбочават още повече. Това посочват авторите на мониторинговия доклад на Антикорупционният фонд (АКФ) Андрей Янкулов и доц. д-р Наталия Киселова.

Още по темата

Докладът е продължение на започнатото от АКФ миналата година ежегодно независимо гражданско наблюдение на случаи на (твърдения за) корупционни престъпления и конфликти на интереси по високите етажи на властта.

В него се прави анализ на 45 знакови наказателни дела по случаи на корупция по високите етажи на властта в досъдебна и съдебна фаза за периода 2014-2020 г., като през миналата година са добавени пет нови казуса и е проследено развитието на неприключилите от 2020 г.

Представителите на АКФ дават и оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за 2020.

В анализа са разгледани и 18 случаи на наказателно преследване за предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на местната власт, които дават сходна картина с положението на централно ниво, коментират от АКФ.

Констатираната в миналогодишното изследване на АКФ ниска ефективност на наказателното преследване на корупцията по високите етажи през 2020 година се понижава още повече, категорични са от фонда. За пример те дават новите влезли в сила присъди, които са само оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва три осъдителни.

Този дял е много по-нисък от обичайния на успешните обвинения за българската прокуратура, пише в мониторинговия доклад.

Още по темата

Няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години – от 2018-та до 2020-та включително, съобщава АКФ.

Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценя, че не съставлява никакво престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение.

От Антикорупционния фонд смятат, че ръководството на прокуратурата не обръща внимание на състоянието на наказателното преследване по обществено най-значимите корупционни казуси.

От АКФ посочват, че няма изработени критерии за мониторинг на делата за корупционни престъпления от висок обществен интерес. Също така не е ясно дали въобще се анализират причините за провала на значимите наказателни дела за корупция, коментира експертите на АКФ.

По данни на АКФ през миналата година КПКОНПИ се е произнесла със 122 решения, като конфликт на интереси е установен само с 30 решения, а липса на конфликт  – в 92.

Основната част от случаите, по които комисията се е произнесла, 96 на брой, са за лица, които заемат публична длъжност на сравнително ниско местно ниво – в системата на местното самоуправление, местната власт или в местната администрация. Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво, са едва 26.

Продължава да прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите, констатират от АКФ. Често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба от лицата, заемащи публична длъжност, е друг извод на фонда.

„С пълна тежест трябва да бъде поставен въпросът: това ли е действителната картина на корупцията по високите етажи на властта? Ако тези случаи отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на най-високо ниво, то тогава единствено възможният извод е, че корупция там няма. Обективно невъзможно обаче е това да бъде вярно, особено пък в млада демокрация като българската. Следователно остава заключението, че реалната картина просто остава скрита“, смята Андрей Янкулов.

Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2020 „Антикорупционни институции: проблемите се задълбочават“ е изготвен по проект, подкрепен от Фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на закона за Югоизточна Европа“.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Макроикономист: На българската икономика ѝ липсват хора и частни инвестиции