Дизайнът на мярката 60/40 трябва да се промени. Около това мнение се обединиха представители на бизнеса и синдикати. Според председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев в началото на следващата седмица за целта трябва да се свика Тристранният съвет.
Велев каза, че е внесено предложение мярката 60/40 в подкрепа на заетостта да стане 100/75. По думите му това е постижимо. Така с пет пъти по-малко средства ще могат да бъдат подкрепени тези, които действително имат нужда от подкрепа, смята той.
"Лесно е - когато предприятието работи, то плаща 100% за времето, когато работи. Когато не работи, за времето на принудителен престой - държавата компенсира само за това време със 75% от дневната надница за работниците", уточни по БНТ Васил Велев.
Предложението беше подкрепено и от президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Според него има законова възможност това да се случи. "Абсолютно сигурно е, че дизайнът трябва да се промени и това сме го говорили в рамките на една година. Ние сме направили изчисления и съм съгласен, че трябва да се направят корекции. Когато ни поканят, ще сложим предложенията на масата", посочи той.
Проблемът не е толкова, че няма пари, а механизмът на бюджета на тяхното използване. Предприятията трябва да бъдат подкрепяни по различен принцип. Пенсионерите също, коментира още Манолов.
Според Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика, в такава криза и работодателите, и работниците са в една лодка.
„Големият проблем е във философията на мерките досега, а те бяха в един калъп да вкараме всички. Проблемите не са еднакви. Сега трябва да се стигне до всеки бранш, а това иска повече усилия, разнообразяване на мерките“, посочи Нейков.
Средствата за мерките в подкрепа на бизнеса са разчетени до 31 май, поради което работодателите настояват те да бъдат продължени до края на юни, с опция за допълнителни още 3 месеца, коментира още председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов подкрепя диференцирана подкрепа спрямо доходите и различен механизъм за подпомагане на работната сила и бизнеса.
"Водим разговори. Ние не приемаме само този вид подкрепа - кредит, оттук насетне. Смятаме, че още няколко месеца трябва да има подкрепа - за фиксираните разходи на компаниите, но по-скоро подкрепа за отсъстващия доход на работещите. Защото те имат ограничения в капацитета и няма достатъчно търсене", обясни Велев.
"Работещите и предприятията следва да се подпомагат по различен механизъм - така, че средствата, които са за работниците трябва да се превеждат директно по техните сметки, а фиксираните разходи (...) те трябва по някакъв друг ред да бъдат подкрепяни. Не може всички доходи да се подкрепят по един и същи начин. Логично е по-ниски доходи да се подкрепят с по-висок процент. По-високите - с по-нисък, защото става въпрос за съвсем други неща", каза Димитър Манолов.


Варна отбелязва 100 години въздушна поща в България с публична лекция
Повечето зеленчуци и плодове поскъпват на борсите у нас
Пощенският код е на път да остане в историята - всяко жилище ще има своe EГН
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Горивата подпалиха Европа: Камиони блокираха Португалия, фермери и таксита излизат на протест в Италия
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Българинът Теодор Кабакчиев е първи в най-старото действащо хард ендуро в света
Мистерия: Къде се крият вирусите след края на епидемията?
Рецептата Dnes: Сладкиш със сладко от череши
Посланикът на САЩ в Гърция притиска България да купува американски втечнен природен газ?