Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Въглищата - държавен наръчник за влошаване на проблеми

През последните месеци не само не се говори за преструктуриране в "Мини Марица-изток", а се отпускат допълнителни средства за инвестиции и заплати

ИПИ: Въглищата - държавен наръчник за влошаване на проблеми

Снимка: Архив Ройтерс

Ако се чудите как да превърнете трудна ситуация в нещо, граничещо с бедствие, управляващите имат изпитан метод – 1) запознавате се с проблема, 2) оценявате, че решението му е трудно и неприятно, 3) предприемате мерки, които водят до моментно облекчение и дългосрочно влошаване, 4) повторете точка 3 докато проблемът се превърне в безизходна ситуация, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Поведението силно наподобява това на хронично болен пациент, който предприема промени в начина на живот, приема лекарства, медицинска помощ и всякакви други действия, само когато изпитва болка, а през останалото време се държи все едно няма проблем. Същото се случва с политиката в енергийния сектор в страната и конкретно – бъдещето на Маришкия басейн, а последното доказателство в тази посока е решението за отпускане на заем от „Български енергиен холдинг“ за „Мини Марица-изток“ за финансиране на инвестиционната програма на компанията и увеличаване на заплатите. Разликата с хронично болния пациент е, че той сам ще си страда от грешните решения, докато бъркотията, която настоящото правителство забърква, ще се изсипе на главата на друго правителство след пет или десет години.

Още по темата
Отношението на Европейския съюз към енергетиката и екологията е ясно още отпреди присъединяването на България и по нищо не личи да се променя. Напротив – през годините се наблюдава повишаване на екологичните стандарти и увеличаването на разходите за въглеродни емисии. Последното става основно по два начина – чрез намаляване на безплатните квоти въглеродни емисии, които централите могат да получат, и чрез увеличаване на цените на тези квоти. Именно такъв е случаят с „ТЕЦ Марица Изток 2“, която изглежда като да работи нормално докато преобладаващото количество от необходимите ѝ квоти е безплатно и/или цената им е ниска. С навлизането в четвъртата фаза на схемата на ЕС за търговия с емисии за периода 2021-2028 г. и с новата цел за намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% в сравнение с 1990 г. може да се очаква допълнително намаляване на безплатните квоти и увеличаване на цените им.

Допълнително утежняващо обстоятелство е, че след 2026 г. ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 ще бъдат изправени пред подобен проблем, тъй като тогава изтичат споразуменията им за изкупуване на електрическа енергия с НЕК, които са разновидност на механизмите за капацитет[1]. Възможността за сключване на нови договори по Механизма за осигуряване на капацитет след юли 2025 г. изглежда нереалистична на този етап, тъй като с приемането на новия Регламент за електрическа енергия от декември 2018 г. се въвеждат екологични ограничения за участие в него – не повече от 550 г СО2/кВтч и 350 кг СО2/година/кВт. Нито една централа в България – държавна или частна –  не отговаря на тези стандарти към момента.

Това, естествено, може да се очаква да доведе до поскъпване на електрическата енергия от ТЕЦ на въглища в страната, което да я направи неконкурентна на пазара, както вече се вижда при „ТЕЦ Марица Изток 2“. Това създава поне два проблема. Първият е технически – въглищните централи генерират около 46% от електрическата енергия в страната и се използват за балансиране на системата; невъзможността им да работят създава сериозни рискове пред сигурността на доставките, а оттам – и пред цялата икономика. Вторият е финансов – дори и държавата да иска да предостави държавна помощ под каквато и да било форма, няма да има такава възможност. Невъзможността за обслужване на задълженията или по-лошо затварянето на централите бързо ще се разлее по веригата на доставките, включително „Мини Марица-изток“ и ще доведе до съкращения на персонал. Това е дълъг и тежък процес, ако става хаотично, но ако е част от цялостна стратегия за трансформиране на комплекса „Марица Изток“, щетите могат да бъдат минимизирани.

За съжаление, по всичко изглежда, че управляващите са избрали първия вариант. Това не е точно като да си заровиш главата в пясъка, а е по-скоро да гледаш идващо цунами и да обясняваш, че всичко е наред. В Интегрирания план енергетика и климат 2021-2030 г. управляващите си поставят за цел „запазването на ключовата роля на местните енергийни ресурси (въглища) и използването  им  в  съществуващите  производствени  мощности,  в съответствие с изискванията на екологичното законодателство“, което към този момент изглежда налудничаво. В своя План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2019-2028 г. ЕСО не очаква промяна в брутния мощностен баланс при ТЕЦ на въглища, което означава, че въпреки увеличаването на екологичните изисквания, ръстът на цените на въглеродните квоти, загубата на конкурентоспособност на пазара, изтичането на споразуменията за изкупуване на електрическа енергия, липсата на действащ механизъм за капацитет и невъзможността за използване на такъв след юни 2025 г. никоя от настоящите централи няма да затвори дори и един от блоковете си. Това вече граничи с религиозна вяра и фанатизъм.

На целия този фон, както и на фона на растящата безработица през последните месеци не само че не се говори за преструктуриране в „Мини Марица-изток“ – тема, която се обсъжда от години, но и се отпускат допълнителни средства за инвестиции и заплати. Дейността на компанията през тази година се свива с около 20%, производството на електрическа енергия от ТЕЦ на въглища се свива с около 10%, новорегистрираните безработни в бюрата по труда от добивната промишленост в периода март-юли са близо 480 души, като само през юни са 242 души, но и дума не може да става за промени в държавната компания. Разбира се, на фона на социални протести, последното нещо, от което правителството се нужда в момента е протест на миньорите, което го прави много диалогично. Това обаче е пирова победа – моментно облекчение на проблемите в държавните мини, които ще се изсипят след години с още по-голяма сила.

В много отношения правителството изглежда като да се държи повече като страна-кандидат, която може да постигне някакво споразумение или част от условията да не важат за нея, отколкото като равноправна страна член на ЕС, която участва при изготвянето на регламенти, директиви и др. нормативни документи и след това се съобразява с тях наравно с останалите. Много по-лесно би било да не се налагаше да се отговаря на куп европейски изисквания, но това е изборът, който страната е направила преди повече от 20 години и това е светът, в който живеем днес. В тези условия управляващите могат или да си затворят очите и да се надяват някой друг да им оправя бакиите, или да изберат политика и стратегия, които минимизират негативните ефекти за икономиката и същевременно максимално се възползват от възможностите, които европейската политика предлага. Решението не е лесно, но е сравнително просто.

[1] Дефиницията на ЕК за Механизма за осигуряване на капацитет е временна мярка, с която да се осигури необходимото равнище на адекватност на ресурсите чрез възнаграждение за предоставянето на ресурси на разположение, с изключение на мерки, отнасящи се за спомагателни услуги или управление на претоварването.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
5
 
3
Hahoto до: khao
преди 1 седмица
Кухий, къде не намираш логика в дуите ми? Що се отнася до миньорския труд, иди виж как е що е, поръзтъпчи се малко в калта, подишай малко от прахта и тогава пиши кой работи наистина и кой не. Приказки на ангро и баба знае! Ако е колкото да пишеш на въпреки, здраве да е :)
4
 
2
 
2
khao до: Hahoto
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
дааа, за разлика от твоя коментар... лошо структуриран, с липса на логика. хахахаха.. утре да го закрият, няма да има експлозия на безработицата, споко!
В региона има достатъчно работа.... ееее, ще е при частниците за по малко пари... и вече ще трябва да работят наистина... ама все ще го преживеят някак си.
1
 
6
 
1
преди 1 седмица
На пръв поглед написаното изглежда добре структурирано и логически вярно. Нека обаче разгледаме различните варианти, за да се осъществят "правилните" управленски модели. Например, държавата решава, че се отказва да ползва половината от мощността на ТЕЦ2 и така погребва 800 мегавата. Това от своя страна ще освободи примерно половината работници в ТЕЦ2 и ще намали разходи за ремонт и инвестиции. /централата пак ще е на загуба, защото токът от нея ще скъп, заради СО2 квотите и рядко ще достига пазарни цени/. Ако се вземе подобно решение, трябва да се прецени кой от 3-те рудника на Мините, може да бъде закрит, без това се отрази на доставките на въглища на 4-те централи в комплекса. Много трудно осъществимо логистично и доста скъпо начинание. Това трябва да бъде направено така, че първо да не се срути самата открита мина и второ да се подбере такъв план на работа, че да се избегнат най-големите инвестиции в разкриването на нови територии за добив. Какво ще се постигне от такава операция - намаляне на 800 мегавата от базовата разполагаемост в енергийната система, което крие голям риск от дефицити в определени моменти. /Много студена зима или спиране на АЕЦ Козлодуй при извнредни обстоятелства, особено за по-дълго време/. Намаляне, но не и спиране на загубите при работа на ТЕЦ2 и Мини Марица изток. Втори вариант да превърнем тези 800 мегавата в работещи на газ, от една страна ще се намалят на половина СО2 квотите, но от друга пак се се плаща за персонал, макар редуциран, защотото ще отпаднат въглищните звена. От друга страна цената на газта, за разлика от цените на въглища от Мините, ще е далеч по волативна с вероятност да е по-висока, отколкото настоящата с въглища и СО2, а към всичко това трябва да се добави и инвестицията за преработката на котлите от въглищни на газови. Така че всичко е много сложно има риск за националната сигурност и всяко движение трябва да се прави много ясно и много добре диалогизирано с всички страни. Трети вариант, ТЕЦ2 фалира, Мините се редуцират за работа само с девте американски централи. Получава се неконтролиран взрив на безработица, тежък удър по бюджета за обезщетения. Абсолютно реална възможност от режим на тока. Рязко повишаване на цените на електроенергията на борсата, заради скъп особено през зимата или през горещо лято и вечер. Та когато ИПИ правят анализи, не е лошо освен да се плъзгат по повърхността на проблема, да се опитат да надникнат по-дълбоко, за да бъдат по-полезни и пълноценни в анализите си.

Още от Икономика и политика
Кои са рисковете пред възстановяването на трудовия пазар?