Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Милен Керемедчиев: Държавната консолидационна компания има спорна дейност

Държавата трябва да осветли големи компании, структуроопределящи за българската икономика – оръжейното производство и търговията, съветва икономистът

Милен Керемедчиев: Държавната консолидационна компания има спорна дейност

Снимка: Bloombergtv

Държавната консолидационна компания, създадена през 2010 година от министър Симеон Дянков и която беше към Министерството на финансите, още от първия си ден целеше да заобикаля законите и наредбите. Това заяви пред БНР Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на икономиката.

Още по темата

„Идеята на Дянков беше да намери вратичка, да заобиколи изискването парите от приватизация да влизат в Сребърния фонд и по този начин да се трупа един резерв, който би подпомогнал пенсионната система, коментира икономистът дейността на Държавната консолидационна компания, която през годините беше особено мълчалива и не даваше информация за дейността си, дори в началото нямаше и сайт. - Вместо да се направи това, парите от приватизация влизаха в тази новосъздадена компания и ДКК първо беше свързана с приватизационни сделки.“

Милен Керемедчиев припомни, че едва при втория мандат на ГЕРБ ДКК мина под егидата на Министерство на икономиката и започна „своята бурна дейност“.

„От 9 млн. лв. активи тя набъбва до над милиард лева“, поясни икономистът.

Сега министърът на икономиката Кирил Петков настоява след Българската банка за развитие да се провери и Държавната консолидационна компания, за която нямаше публична информация и затова я нарече „чадъров холдинг“.

„Тази компания е създадена изключително порочно и нейната дейност е спорна. Аз не мога да си представя как е възможно в една компания под едно ръководство да се управляват дейностите на дружества, занимаващи се с производство на кисело мляко и оръжия, с ремонт на язовири, при условие, че има още две дружества за това – „Напоителни системи“ към Министерство на земеделието и компания „Язовири и каскади“ към енергетиката“, коментира Керемедчиев.

Икономистът припомни, че през всичките тези години държавата решаваше да национализира някои дружества или пък големите предприятия, които са апетитни, и са в забранителния списък за приватизация. За пример той даде "Ел Би Булгарикум", фирмата, която държи щама за производство на кисело мляко, известен в целия свят.

„Всички тези компании, които са печеливши, бяха под една шапка, на едно ведомство и ДКК никога досега не е провела нито един търг по Закона за обществените поръчки“, разкри той.

Керемедчиев очаква обстойна проверка, която да изкара още по-скандални случаи в ДКК дори от ББР.

Той е категоричен, че държавата невинаги е най-добрият стопанин, за което допринася и липсата на контрол дали има конкуренция в дружествата на холдинга.

По думите му ДКК е един от най-големите получатели на кредити от ББР. "Което според мен е нарушение на устава на ББР, защото двете институции са свързани лица с акционер Министерството на икономиката, а има таван за кредитни експозиции. Когато се повдигне завесата, ще излязат доста смущаващи неща, има много въпроси, на които трябва да бъде отговорено, това са 11 години своеволие в един от най-големите ресори на Министерство на икономиката", посочи още Милен Керемедчиев.

Той очаква да излязат факти за лошото ръководство на менажираните компании, защото е изненадан от факта, че има толкова добри „експерти“, които да ги управляват.

Милен Керемедчиев прогнозира, че две години може да се „рови“ с проверки.

Според него служебният икономически министър трябва да освободи ръководството на ДКК, а що се отнася до правомощията му дали е правилно да го направи, Керемедчиев съветва да се водят съдебни спорове.

Той се надява, че ако влязат нови хора в ДКК с експертиза, по-бързо ще започнат проверките. Икономистът очаква така държавата да осветли големи компании, които са структуроопределящи за българската икономика – оръжейното производство и търговията.

Милен Керемедчиев  обясни, че не познава борда на ДКК, назначен по времето на икономическия министър Божидар Лукарски, но нарече Министерството на икономиката "склад", където се хвърлят компании, които да са на скрито и някой да ги пази, за да оперира с тях извън очите на хората.

Той е на мнение, че състоянието на дружествата е в резултат на лошо управление и занижен контрол.

„Вече има засечени изнасяния на услуги към външни фирми на някои от дружествата на ДКК, което е изключително лоша практика“, посочи икономистът и напомни за скандалната продажба на „Музея на виното“ с разрешение на Министерския съвет.

Милен Керемедчиев препоръча да се засили публичният контрол върху държавните дружества, както и да се потърси най-добрият инвеститор за тях.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Борисов: Слави Трифонов трябваше да е номинацията за премиер на ИТН