IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Новата инфлационна действителност

Нищо чудно инфлацията да продължи да пълзи нагоре, а това, което държавата може да направи, е да подобри условията за правене на бизнес, пише в анализ на ИПИ

11:07 | 23.09.18 г. 34
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Инфлацията през юли и август достигна 3,5% на годишна база – ниво, позабравено за страната в последните няколко години. Последно инфлация от порядъка на 3-4% беше отчетена в началото на 2013 г., преди икономиката да „се гмурне” в близо 2,5 годишен период на дефлация, т.е. общ спад на цените. Все пак, в по-дългосрочна перспектива, инфлация от 3-4% в никакъв случай не е рекордно високо ниво за българската икономика, дори и в периода след последната криза. В периода между 2009-2012 година годишната инфлация се движеше около тези нива и дори ги надхвърляше, пише в анализ Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Основният проинфлационен фактор в действие в последните месеци са международните цени на петрола, които „се просмукват” както в местните цени на горивата, така и в цените на повечето стоки и услуги през повишените транспортните разходи. Друг проблем е, че вътрешните цени на природния газ са обвързани с международните на петрола и така покачването на вторите означава и поскъпване на газта. От началото на годината цените на газта на Булгаргаз растат стабилно - повишението от 1 януари беше с 2,75%, от 1 април тя се покачи с още 2,6%, а на 1 юли поскъпването беше с 10,81%. Сега Булгаргаз е изпратил ново предложение за увеличение на цените на газта от октомври. По последна информация КЕВР няма разногласия с Булгаргаз и ще одобри ръстът да е с близо 14%, както е поискана и от самата газова компания. Между другото, покачването на цените на газта от юли с близо 11% и сега с очакваните 14% (на 25-ти септември ще се вземе решението от КЕВР), означава, че потребителите на парно тепърва ще усетят и двете увеличения накуп (които кумулативно са около 27%) от новия отоплителен сезон. Обикновено, около 70%-80% от ръста при цените на газта се пренася и върху цените на парното, т.е. около 20% поскъпване на парното не биха били изненада (разбира се, конкретните разчети за всяка топлофикация зависят от точния процент на входния ресурс газ, наличието на когенерация, ефективността на компанията и други съображения). 

Не стигат горивата и отоплението, ами и реколтата на зърнените култури и конкретно на пшеницата тази есен не е добра заради дъждовния сезон. Това, заедно с увеличените разходи за природен газ и горива на производителите ще се отрази и на места вече се отразява на цените на хляба. Макар и статистиката на НСИ да показва стабилна инфлация между 2-3% на годишна база при хляба и хлебните изделия от средата на 2017 насам (до август 2018),  от Националния съюз на хлебопекарите и сладкарите наскоро потвърдиха, че поскъпването вече се случва от началото на месеца в отделни части на страната и вероятно ще има и нов кръг на поскъпване в следващите дни заради по-високите цени на брашното.

Предвид високата обществена чувствителност на цените на хляба, в темата веднага влезе и министърът на земеделието и храните Румен Порожанов, който излезе с идеята към търговските вериги да продават хляба без печалба. Доколкото се разбра и от интервюта на самия министър, вече са правени срещи с представителни на веригите, на които е апелирано към тях да не начисляват търговска надценка на хляба. Това предложение, освен че демонстрира липсата на базови знания как работи една икономика, може да се осъществи при следните условия:

1/ масов фалит на всички други търговци на хляб, които не са търговски вериги;

2/ прехвърляне на липсващата надценка/печалба от продажбата на хляб към други стоки и услуги, продавани от веригите, т.е. отново по-висока инфлация, но през други елементи в потребителската кошница;

3/ риск от картелизация на основните играчи в търговията  на дребно, т.нар. формати за модерна търговия в продажбите на храни.

Всички тези последствия със сигурност ще навредят на пазара и на конкуренцията. Всъщност всякакви опити да се ограничава ръст на цени на пазарни стоки и услуги от правителството се е провалял с гръм и трясък всеки път в стопанската история, без изключение. Идеята на министъра всъщност е на крачка от налагането на таван на цените на хляба. В историята има много примери на такива решения, които рано или късно водят до изчезването на съответната стока от официалния пазар и в най-добрия случай – появата ѝ в ограничени количества на черния пазар на действителната ѝ, далеч по-висока цена. Това пък е водило до масов глад и дори гладна смърт сред по-бедните, които не могат да си позволят да купуват на паралелния пазар. 

Ако правителството иска да помогне на тези, които страдат от инфлацията, единственото разумно нещо, което може да направи, е да използва лостовете на социалното подпомагане и да насочи социални помощи към най-нуждаещите се. Трябва да се има предвид все пак, че инфлация от 3,5% спрямо миналата година е далеч под средния темп на нарастване на заплатите на работещите - между 6 и 9% през първите шест месеца на тази година (на годишна база). Това ще рече, че повечето работещи не виждат понижаване на реалните си трудови доходи, напротив - те все още могат да си позволят да увеличават потреблението си. При пенсионерите средното увеличение на пенсиите с 3,8% също до момента компенсира инфлацията, макар и да означава, че техните реални доходи ще останат де факто без промяна.

Противодействието на ефектите от пазарни промени в цените върху доходите на най-бедните може да се постигне единствено и само през инструментите на социалната политика. Всичко друго е популизъм и неразбиране на икономическите процеси. Като говорим за икономически процеси, инфлацията е много възможно да прехвърли 4-те процента през следващите месеци както заради очакваните по-нататъшни повишения в цените на хляба и хлебните изделия, така и заради предстоящото поредно покачване на цените на газа и очакваното му отражение върху цените на парното. Вероятно и ефектите от горивата все още продължават да се разпростират върху цените на редица стоки и услуги. Така че инфлацията нищо чудно да продължи да пълзи нагоре, а това, което държавата може да направи, е да подобри условията за правене на бизнес. Така икономиката ще расте по-бързо, заедно с нея – и доходите, посочва икономистът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:57 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

34
rate up comment 15 rate down comment 0
LaCosta
преди 5 години
И един интересен детайл от кредитната статистика на БНБ:За последните 5 години кредитите на нашите банки за домакинствата и НТООД нарастват с 2,43 млрд лв, а в същото време кредитите за бизнеса намаляват с 2,75 млрд лв. Горното показва, че пари в България се наливат в недвижими имоти и текущо потребление, а се изтеглят от инвестиции и бизнес /въпреки много по-ниските лихви по кредитите, засиленото от кредита потребителско търсене на вътрешния пазар и силната международна конюнктура, благоприятстваща износа./ Всеки сам може да потърси причините защо българският и чуждият бизнес у нас слагат с парите си оценка "Слаб 2" на сегашната политика и перспективите пред България.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 18 rate down comment 0
LaCosta
преди 5 години
Не обичам да съм голословен и за това малко статистика относно ценовата стабилност, за която отговарят в нашата разпродадена родина основно чуждите частни търговски банки чрез кредитирането. Аз предпочитам да следя като най-представителен паричният агрегат М3 от официалната статистика на БНБ /Не случайно ФЕД спря да го публикува след кризата 2008г/: http://pls.bnb.bg/bnb/dd/ECB_Aggregates.nsf/fsWebIndexBGюли 1997 г. - 4,7 млрд лв /при въвеждането на валутния борд/юли 2013 г. - 63,8 млрд лвюли 2018 г. - 90,4 млрд лвНе само, че по време на валутен борд се създават пари. По-точно казано, създават се много пари - за 5 години имаме нарастване на широките пари М3 с около 40%, което прави обективна инфлация около 7-8% За всеки здравомислещ човек е ясно, че в България инфлацията не е 3-4% и би било наглост да се говори за такава при положение, че за по-малко от година имаме скок на цените на газа с около 30%
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 8 rate down comment 0
LaCosta
преди 5 години
И чрез кой точно от инструментариума на централните банки успява БНБ така добре се справя с поддържането на ценова стабилност? /Където и да успяваш да откриеш такава стабилност, щото в България за всеки обективен наблюдател е ясно, че няма такава./Чрез основния лихвен процент ли?Чрез рефинансирането на правителството и търговските банки ли?Чрез промяната на задължителните резерви на търговските банки в БНБ ли?При положение, че първите два класически инструмента на всяка централна банка са забранени на БНБ по закон, а третият не знам да го е ползвала последните години.БНБ има две основни функции: 1. да бъде чейнджбюро, т. е. да заменя постъпващото в страната евро с левчета. /За което е нужно, както и за подмяна на изхабените монети и банкноти, да печата нови левчета./ 2. да упражнява надзор над търговските банки. Ако искаш, нямам нищо против да твърдим, че БНБ е най-перфектното чейнджбюри на света, доколко добре се спрява с втората задача, ще разберем от случаи като КТБ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 3 rate down comment 2
Иван Митев
преди 5 години
Инфлацията забави своя растеж, защото Централните банки приложиха административен подход за занижени лихви за да предпазят държавата от катастрофална криза.Занижените лихви са подход за временно спасение от криза, ала за вероятни бъдещи завишени щети.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 5 rate down comment 2
dr.5rov
преди 5 години
Една купчина коментатори по света предричаха бъдеща инфлация още преди години, когато цените на суровините и после на петрола падаха, а стойността на активите растеше, защото ЦБ-тата по света предлагаха "евтини" пари. Ето че тя започна. Със сигурност няма да е само у нас. Имаше много обяснения защо щяла да се появи, как щяла да се появи и кога щяла да се появи.Между другото, на инфлацията влияе и скороста на обръщение на парите. Не знам каква е динамиката на тази скорост у нас, нито къде сме сега.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 21 rate down comment 0
deant
преди 5 години
растът на имотите в момента е главно заради агресивното кредитиране, в някои случаи дори с практики граничещи с незаконните. банките дават жилищни кредити дори на хора, които са в сивия сектор и се осигуряват на минимална заплата. повишаването на заплатите изобщо не може да догони цените. излезте малко от тази софия вижте какво става в останала държава. в северната част положението се влошава всяка година.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 7 rate down comment 7
Sakamano
преди 5 години
Не говоря за абсолютната стойност на доходите. Ясно е, че тя е по-ниска от почти всички европейски държави. За инфлацията е определящ ръстът - относителната стойност на доходите от преди една година до сега. Ако покупателната способност не расте, значи инфлацията е изяла доходите и целият ръст е бил безполезен. Трагедията е в неразбирането на връзката между увеличението на доходите и инфлацията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 22 rate down comment 2
Sandy
преди 5 години
С малкото повечко пари/трохи/, с които уж се е вдигнал средния доход на българина, сега купуваме все по - малко неща, нали така Дами и Господа?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 26 rate down comment 0
Sandy
преди 5 години
Доходи над 2 000 лева - 175 290 души.Доходи от 1 000 - 2 000 лева - 470 290 души.Доходи от 600 - 1000 лева - 2 368 859 души.Това е трагедия!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 7 rate down comment 11
Sakamano
преди 5 години
Мислех, че повечето българи живеят в София. Шегувам се. Увеличението на доходите в другите населени места може да не е толкова значително, но все пак съществува. Иначе е трудно да се обясни ръстът в цените на имотите, както и на други стоки и услуги, които не са толкова зависими от поскъпването на петрола.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още