Президентът даде извънредната епидемична обстановка на КС

Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за здравето, свързани с обявяването на извънредна епидемична обстановка. Държавният глава оспорва нейното обявяване от Министерския съвет, липсата в закона на пределен срок за продължителността ѝ, формалните критерии за преценка на опасността за живота и здравето на хората и непропорционалното ограничаване на техните права, съобщават от пресцентъра на президентството.

Припомняме, че вчера президентът подписа указ за обнародване на Законопроекта на Закона за здравето и той влезе в сила. Така в  страната бе обявена извънредна епидемична обстановка, която влезе в сила от полунощ и ще важи до 14 юни.

Президентът смята за противоконституционен текстът от Закона за здравето (Обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), с който се дефинира „извънредна епидемична обстановка“.

Румен Радев смята, че промените в Закона за здравето го отдалечават от конституционните стандарти, допускащи ограничаване на основните права, и не държат сметка за ролята, която законодателната власт има в този процес.

Използването на родовото понятие за бедствие в дефиницията на извънредната епидемична обстановка е показателно за опита на законодателя да разграничи извънредното положение от извънредната епидемична обстановка. Предвид това обявяването на извънредната епидемична обстановка се възлага в компетентност на Министерския съвет подобно на уредбата в чл. 50а от Закона за защита при бедствия. Не се определя обаче срокът на действие на извънредното епидемична ситуация. Изисква се само обявяване за извънредната епидемична обстановка за определен период от време, но законът не определя, нито дава критериите за определяне на пределния срок, за който може да бъде обявена такава обстановка.

Като се има предвид, че за периода на нейното действие могат да бъдат ограничавани основни права като правото на придвижване, правото на труд, не се спазва конституционното изискване по чл. 57, ал. 3 ограниченията със закон да бъдат временни. С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето законодателят допуска ограничения на основните права, без да дава времевите предели на ограниченията. Преценката се прехвърля на Министерския съвет – относно обявяването на извънредната епидемична обстановка и времето на ограниченията, и на министъра на здравеопазването – относно основните права, които могат да бъдат ограничавани. Така законодателят абдикира от конституционната си отговорност при ограничаване на основните права на гражданите, недопустимо делегирайки на изпълнителната власт делегирани му от Основния закон правомощия, посочва Радев в мотивите си.

Неглижирана е и разпоредбата на чл. 61 от Конституцията на Република България, която при бедствия изисква от гражданите съдействие на държавата и обществото, а не установява основание за ограничаване на основни права.

В чл. 63, ал. 3 от Закона за здравето са изброени алтернативни критерии, при които законодателят приема, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. От една страна, законодателят изисква извършване на оценка на съществуващия епидемичен риск от главния държавен здравен инспектор по чл. 63, ал. 2, а от друга страна, задължава да се приеме, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато се констатира някоя от алтернативно посочените по ал. 3 хипотези. По този начин оценката се формализира и свежда до предварителен списък от констатации, без да се държи сметка как се засягат животът и здравето на гражданите.

Предвид формалните констатации в една оценка, която трябва да се прави въз основа на експертни заключения, се дава необосновано широко поле за ограничаване на основните права, пише още в мотивите си държавният глава.