Регионалното министерство започва наново процедурата за закон за ВиК сектора

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) започва отначало процедурата за изготвяне на нов закон за водоснабдяването и канализацията, става ясно от обявление за обществена консултация, публикувана в портала strategy.bg.

Ведомството вече проведе една такава консултация – през 2018 г., и трябваше да представи готовите текстове на новия закон в средата на тази година. Предвиждаше се въвеждане на горен праг на цената на водата, водни помощи за социално слаби лица, промяна в отчитане на водоползването и консумацията, изместване на ВиК шахтите с цел възможност за спиране на водата при неплащане на сметки и т.н. Сега обаче стартира нова процедура със срок за подаване на становища до 19 май т.г.

„Предвид факта, че отрасълът функционира в условията на сложна и фрагментирана нормативна уредба, е необходимо тя да бъде променена, за да осигури възможност за развитие на ВиК инфраструктурата и устойчивост при предоставянето на ВиК услугите в променящата се икономическа и демографска ситуация в страната“, посочват от Минитерството в информацията към процедурата.

Законът ще уреди собствеността и регулацията на ВиК сектора

Законът трябва да уреди собствеността на ВиК инфраструктурата и задълженията на собствениците на публична инфраструктура и асоциациите по ВиК, както и процедурите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на ВиК услугите. Предвижда се регламентиране на реда за планиране на развитието, за изграждане и за управление на водоснабдителните и канализационните системи, включително и подобряване на координацията между компетентните органи, посочват от ведомството в обясненията към откритата консултация.

В рамките на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се предлага да се обособи Комисия за регулиране на ВиК услугите, която да осъществява регулацията на сектора.

В момента собствеността на ВиК инфраструктурата е поделена между държавата и общините. Връзката между собственика и операторите на инфраструктурата – които са и бенефициентите по оперативната програма „Околна среда“ за инвестициите в сектора, са ВиК асоциациите, създадени преди години в навечерието на сега изтичащия вече програмен период с цел окрупняване управлението на сектора. Финансирането се отпуска на основание регионални прединвестиционни проучвания.

Инвестициите и управлението на ВиК сектора са в хаос

Не всички ВиК оператори обаче ще получат евросредства за инвестиции, защото няколко общини отказаха да се присъединят към съответните асоциации и да предоставят инфраструктурата за управление на окрупнения оператор. Това забавя драстично модернизацията на сектора и преодоляването на проблема със загубите на вода по трасетата, които в някои области и общини достигат и 60%.

КЕВР в момента е органът, който регулира дейността на ВиК операторите. С предишния проект се предвиждаше контролът да се прехвърли към регионалното министерство.

В тази връзка в началото на годината беше скоростно създаден специален ВиК холдинг. В мегаструктурата се наляха 1 млрд. лева за инвестиции в мрежата. В холдинга влизат всички ВиК оператори с държавно участие.

В процес на разработка е и Национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация, на базата на който ВиК холдингът ще прави инвестициите си – вероятно в областите, които заради неокрупнените ВиК оператори не могат да получават европейско финансиране. Планът е своеобразен наследник на стратегията за инвестиции в сектора, изготвена от екипа на тогавашния министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, която така и не видя бял свят.

За пълната реконструкция и модернизация на ВиК инфраструктурата, по различни оценки, са необходими около 10-12 млрд. лева. Няма обаче стратегия, която да изясни как да се осигурят тези пари. Преди около десет години се говореше активно за публично-частно партньорство във водния сектор, което също не се регламентира и реализира.