Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

С. Вътев: Крайно време е рефренът, че лихвите в България са високи, да утихне

Банковият кредит не е стока от първа необходимост и всеки има право на избор дали да вземе или не, смята главният изпълнителен директор на ОББ

- ОББ е сред няколкото със собствена мрежа от банкомати и съответно по-различни услуги от тези на Борика. Доколко услугата за внасяне на пари на банкомат се ползва и е известна на клиентите ви и планирате ли разширяване на мрежата от такива банкомати?

Картовият бизнес винаги е бил стратегически приоритет за инвестиции и развитие от 1995 година насам, когато ОББ откри първия банкомат и издаде първата банкова карта в системата на новосъздадената Борика. През 2004 ние създадохме собствена картова система извън Борика и причината за това бе безкрайно елементарна – за да можем бързо и качествено да развием колкото се може повече самостоятелни картови продукти и услуги, което в системата на Борика по това време бе почти невъзможно.

Внасянето на пари в брой от банкомат е една от последните внедрени от нас услуги, която за съжаление, както и Вие твърдите, не се ползва все още с очакваната популярност. За 2012 година през 30-те устройства са извършени средно месечно по 14 000 вноски, или около 16 транзакция на устройство на ден.

Изследваме много внимателно причините, като вероятно една от тях е недостатъчните ни усилия за реклама и популяризиране. Независимо от това ние продължаваме да инвестираме в такъв тип устройства (през тази година ще въведем още 20 нови), като  и не се съмняваме, че тяхната популярност и ползване непрекъснато ще се разширява.

- Как върви процесът по осребряване на обезпечения по кредити, основно недвижими имоти? Продавате ли кредити и какви са впечатленията от целия процес по изпълнението върху проблемните кредити?

Честно казано все още трудно и бавно, особено при недвижимите имоти. Пазарът е наситен с предлагане, а търсенето е все още твърде плахо. За да разчупим това статукво предвиждаме в рамките на Групата на НБГ да създадем съвсем скоро специално дружество, в което да прехвърлим всички придобити вече имоти от този сектор, както и на бъдещи такива.

Целта е в това дружество да се концентрира експертиза и опит за управление на такъв тип имоти, а при възстановяване на пазара, те да бъдат продавани. Това ще даде възможност на банката да се облекчи от една нетипична за нея функция и да се фокусира в основния си бизнес.

От друга страна не можем да се оплачем - като правило съдебните процедури за принудително изпълнение по проблемните кредити вървят относително бързо. Има, разбира се, отделни случаи за умишлено забавяне или блокиране от конкретни длъжностни лица на правораздавателната система, но ние се борим с всички законни средства, в т. ч. и даване на публична гласност, да защитим интересите си и тези на обществото.

- Къде са резервите за увеличаване на печалбата на банките?

Има едно златното правило: „Като продаваш колкото се може повече продукти на възможно най-високи цени и на възможно най-много потребители“ (цитат на един световно известен гуру по маркетинг). Това, разбира се е невъзможно при конкурентен пазар, така че отговорът на въпроса може де се перифразира по следния начин: Като продаваш повече банкови продукти на конкурентни цени на повече клиенти при по-малко разходи.

- Нуриел Рубини предложи държавата да увеличи външния си дълг, с цел инвестиции в производителни проекти, одобрявате ли идеята?

Предложението му теоретично e правилно – икономически растеж е невъзможен без инвестиции. България е с ниска тежест на държавния дълг и може да си позволи увеличението му, но само и единствено като насочи допълнителните разходи в продуктивни инвестиции, не за консумация. Ако се приеме такава стратегия от което е да е правителство, обществото трябва да е абсолютно сигурно, че тези пари ще се инвестират само в проекти, които в следващите години ще увеличат растежа на БВП.

Всяка държава се подчинява на принципите на една отделна корпорация, тоест инвестираш дългосрочно, за да генерираш доходи в бъдещото, а за обществото това означава растеж на БВП. 

За пример всичките високоразвити азиатски икономики са се движили по този път – държавата стартира с огромни и дългосрочни инвестиции, финансирани с външен дълг, но всичките те с вложени в продуктивни проекти, които директно или индиректно генерират висока заетост и икономически растеж. Разликата между нас и азиатците е единствено в търпението...

От друга страна, обаче, независимо че делът на държавния дълг към БВП за България е само 14 процента, което е много ниско, имаме проблем с високия частен външен дълг и трябва да сме много внимателни.

- Кредитирането на покупката на земеделска земя е актуална ниша, какво е мнението ви за сигурността на сектора?

Безспорно селскостопанският сектор за България има огромен потенциал и винаги ще бъде приоритетен за нас отрасъл – първо заради природните дадености и конкурентните предимства, така и заради трайната световна тенденция за увеличено потребление на екологични храни и повишаване на техните цени.

От друга страна, обаче, в последно време наблюдаваме засилен интерес за инвестиции в селскостопанска земя и бързо покачване на цените. Това не може на не породи опасения за началото на поредния балон, по подобие на това, което се случи с пазара на недвижими имоти.

Засега все още няма признаци за нахлуване на сериозни по размери външни капитали с чисто спекулативни цели – високи печалби за кратко време и незабавно репатриране, но е възможно и това да се случи, затова тенденциите на този пазар следва де се следят много внимателно.

Има един сигурен измерител на това дали сме близо до балона конкретно в този сектор – когато съотношението между цената на един декар земя и прогнозните нива на рентата за този декар  земя започва бързо да надминава числото 10. Това означава, че цената на земята, която купуваш днес ще се изплати от прогнозираната годишна рента след 10 и повече години. 

Например при балона с апартаментите цените бързо достигнаха до 3 000 евро на кв. метър, а увеличението на наемите бе значително по-скромно. Накрая балонът се спука……

По статията работиха: Мариян Йорданов, редактор Андрей Любенов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (59)

   1| 2| 3| 4| 5| 6    
0
 
1
 
59
преди 5 години
Няма профилна снимка
Крайно време е рефренът че банките в България са на печалба да утихне и хората да си изтеглят парите от депозитите да видим от къде наще банки ще изкарат 30 и нещо млрд :) тогава кой рефрен ще запеете мошеници???
0
 
0
 
58
преди 5 години
Няма профилна снимка
Започнах да правя и правописни грешки, та узаконяването на сложната лихва е още една кофти игра на банките.
0
 
1
 
57
преди 5 години
Няма профилна снимка
Това не е проста лихва все пак. ...........Лихва на лихвата, само това да се каже е ясно, че е повече от отвратително. Кога, защо и от кого е наложена сложната лихва? Да олихвяваш нещо, което даже не е обезпечено с нищото, не е ли озаконен грабеж?
1
 
6
 
56
stoiloff до: todortk
преди 5 години
Няма профилна снимка
А само да Ви попитам, знаете ли колко от работодателите, които са откровенно не компетентни, и необразовани в сферата в която оперират , разбират от работата на служителите си, знаят колко време реално е необходимо да се изпълни, качествено? Ами о, много са малко! Познавам много работодатели, които на две копърки, планктона не могат да разделят, но перат милиони в сфери които си нямат хал хабер за какво става дума! Подставени лица перачи на пари, с гръб, който и да е на власт. Имат вече финансов ресурс и тровят с него конкуренцията си, нищо че са по-тъпи от листни въшки! ТРАГЕДИЯТА Е ПЪЛНА!
0
 
4
 
55
преди 5 години
Няма профилна снимка
Колкото до дискусията на календар и чек-чирик - аз лично смятам, че работа повече от 40 часа седмично е безмислено и вредно явление. Ако някой го допуска или изисква това означава голям проблем във въпросната организация. И голям проблем в ефективността на хората.
Какво означава да работиш 100 часа седмично - това са над 14 часа дневно или 20 часа при петдневна работна седмица. При 80 това са над 11 часа дневно или 16 при петдневна работна седмица. Никой не може да ме убеди, че може да е ефективен ако работи по 11 часа дневно. Много по-вероятно е да работи по 11 часа дневно защото е неефективен.

Още от Имената на бизнеса
Петя Димитрова: Подпомагаме scale-up компании, за да развием бизнес средата и хората в България