Чистият въздух – основната цел пред автомобилната индустрия в България

Екологичността и безопасността са основните предизвикателства пред автомобилната индустрия в следващите години - това стана известно от изявленията на вносители и производители на коли при откриването на Международния автомобилен салон София 2019.

До края на септември тази година, при леко спадащ пазар от 2 процента в целия Европейски съюз, продажбите на електрически автомобили бележат ръст от 100 процента. Все още като абсолютно число тези автомобили са малко, но с този темп на нарастване се очаква тази трансформация да забърза процеса в посока екологичност на автомобилите, отчетоха експертите.

Екологичността е все по-важна и в тази връзка чистотата в работата на автомобилите е все по-съществен фактор, който играе роля на пазара редом с този на безопасността. Тези изводи направиха автомобилните експерти по повод открия за посетители от днес автомобилен салон в Интер Експо Център. Акцент в тазгодишното 24-то издание на изложението ще бъдат именно екологичните автомобили.

По статистика България остава една от страните в Европейския съюз с най-много смъртни случаи заради заболявания вследствие на мръсен въздух. Паралелна разбивка на автопарка пък показва, че на всеки 10 автомобила само един е нов. Всички останали са стари коли, често неотговарящи на стандарта Евро 4, 5 и 6. Безспорно най-добрата алтернатива на тази крайно негативна тенденция остават електромобилите, отбелязват експертите.

От Асоциацията на вносителите на автомобили смятат, че тенденциите са в бъдеще да се залага все повече на хибридните автомобили, които, за разлика от електрическите, са задвижвани както от двигател с вътрешно горене, така и от електроенергия. Не е оптимистично обаче да мислим, че в следващите 10 години можем да очакваме каквито и да било промени у нас, тъй като законодателството ни на този етап изостава тотално", коментира Христо Христов, председател на Изпълнителния съвет на Асоциацията на вносителите на автомобили. 

За съжаление, освен липсата на стимули за закупуването на такива автомобили, страната ни няма и изградена инфраструктура за тяхното зареждане. Това, което се предвижда да бъде изградено у нас, са 20-киловатови станции, което вече не е актуално. В другите държави от ЕС станциите са 50-киловатови, които дават възможност за по-бърз заряд в съответствие с капацитета на новия вид батерии. У нас единствените стимули засега са, че от известно време държавата чрез Националния осигурителен фонд дава по 10 хил. лв. и 20 хил. лв. съответно за хибридни и за електромобили. Това касае предимно държавни и общински фирми за сменяне на автопарка, но не важи за обикновените потребители, както това се случва например в съседна Румъния. Що се отнася до зарядните устройства те са вече 150 за цяла България. Интересът от страна на хората расте не само по данъчни съображения, защото в София изцяло електрическите автомобили не плащат данъци, както и такса за "синя" и "зелена" зона, но и поради екологични съображения, посочиха от автомобилния бранш.

Според Вихрен Горанчев от Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България основна цел и предизвикателство пред автомобилната индустрия през следващите години обаче ще бъде безопасността. "През последните години говорим все повече за това как можем да направим управлението на автомобила по-безопасно. Тенденциите са да се намалят рисковите фактори, а оттам и количеството пътни инциденти, които застрашават живота и здравето на хората", коментира Горанчев. Според него за подобряване на безопасността ключова роля има европейското законодателство.

Преди броени дни дванадесет държави-членки на ЕС, сред които и България, се обединиха, за да повишат пътната си безопасност. Това е част от нов проект, който официално бе стартиран в Брюксел с осигурено европейско финансиране. Транспортните експерти от участващите страни ще работят заедно, за да споделят най-добрите практики за намаляване на жертвите и ранените при пътнотранспортни произшествия и начините за интегрирането им на национално ниво и ще набележат мерки за справяне с предизвикателствата в сферата на пътната безопасност, включващи - скорост, подобряване на инфраструктурата и на безопасността на пешеходците и колоездачите.

Мерките по отношение на пътната безопасност от 2004 г. насам са довели до намаляване с 43 процента на смъртността по пътищата на Евросъюза. За съжаление, обаче, войната по пътищата все още продължава и взема тежки жертви. По предварителни данни, публикувани от Европейската комисия през 2018 г., около 25 100 души са загинали в ЕС и 135 000 души са тежко ранени. Целта е през 2050 г. да се приближим към нулева смъртност. За постигането на тази изключително амбициозна и важна цел автомобилните строители са готови да започнат работа по автоматизиране на возилата.

Вихрен Горанчев припомни, че Европейската комисия официално е уведомила автомобилните строители, че всички нови автомобили трябва задължително да имат 11 функции за пасивна и активна защита за безопасност. Според Еврокомисията тази мярка ще спомогне да се запазят поне 7300 човешки живота и да се предотвратят близо 40 хил. тежки пътни инцидента в периода от 2021 г. до 2030 година. Новите задължителни функции са - на първо място система за автоматично екстремно спиране. Следват - блокиращо устройство при употреба на алкохол; система за определяне умората на водача; регистратор на данните от катастрофите /т. нар. черни кутии/; система за автоматично включване на аварийната сигнализация при екстремно спиране; интелигентна система за поддържане на скоростта; система за контрол на лентата за движение; камера за контрол на задния ход; травъл безопасна зона при удар на главата на пешеходци или велосипедисти; травъл безопасно стъкло; по-ефективни предпазни колани при челен удар и защита на водачите и пътниците при страничен удар.

По мнение на ЕК дори само системата за автоматично екстремно спиране е в състояние да намали с около 38 процента броя на катастрофите, а камерата за заден ход би запазила минимум 100 човешки живота годишно. От друга страна, интелигентната система за регулиране на скоростта /ИСА/ може да доведе до намаляване на смъртните случаи с цели 20 процента, каза Вихрен Горанчев.

А статистика днес е безпощадна и сочи, че въпреки че европейските пътища са най-безопасните в света и пътната безопасност значително се е подобрила през последните десетилетия, броят на смъртните случаи и сериозните наранявания по пътищата все още е твърде голям. През 2018 г. е имало над 25 000 жертви при пътнотранспортни произшествия. Въпреки че това е намаление с 21 на сто в сравнение с 2010 г., цифрата представлява само 1 процент спад в сравнение с 2017 г. На този фон България отчита намаляване от 9 на сто на загиналите по пътищата през 2018 г., но все е далеч от постигане на набелязаните цели, посочват експертите.

/БТА/