Борбата със замърсения въздух може да вдигне производителността

Всички обичат ръста на производителността. Умните наставления за извличане на повече от всеки работен час са много обичан жанр - от сложни списъци със задачи и таймери във формата на домати до съвети относно загрижеността и достойнствата да ходиш бос. Да не споменаваме предполагаемите ползи за творчеството и концентрацията от обграждането на бюрото ви с червени и сини цветове.

Но има един фактор, който рядко се появява в тези списъци въпреки нарастващия обем доказателства, които сочат, че той има отчетлив ефект както върху физическата, така и върху умствената производителност: доброто качество на въздуха на работното място, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Праховите частици - особено фините и свръх фините с диаметър под 2,5 микрометъра - са широко признати за дългосрочен здравен проблем, дори много хора да не оценяват мащаба на вредата или това колко силни са доказателствата. Вдишването на тези частици води до по-висок риск от деменция и причинява една трета от всички смъртни случаи от инсулт, рак на белите дробове и сърдечни заболявания, според Световната здравна организация.

Последните проучвания обаче сочат, че замърсяването на въздуха не е само дългосрочен здравен проблем, който причинява неприятни заболявания с напредване на възрастта. Той също така възпрепятства развитието на децата и изглежда, че има незабавен ефект върху производителността: човек става по-бавен и по-тъп, когато диша замърсен въздух. Това би трябвало да има дълбок ефект върху отношението към качеството на въздуха.

Хората са пословично добри в отчитането на дългосрочните рискове за здравето от цигарите и алкохола. Но да се увредят познавателните ви способности точно тук и сега, докато се опитвате да работите или учите е нещо друго. Има все повече доказателства, че праховите частици проникват не само в сърцето и белите дробове, но и в мозъка.

Въздействието върху здравето трябва да е достатъчно, за да мотивира действие. Но ако бъдат потвърдени, тези ефекти променят и икономиката. Лошото здраве в края на живота понижава човешкото щастие, но увреждането на младите мозъци предполага пряк, натрупващ се ефект върху производителността и човешкия капитал. С други думи справянето с праховите частици може да повиши ръста на БВП. 

Непосредствените ежедневни последици от замърсяването на въздуха могат да бъдат изненадващо големи. Икономистите Аврахам Ебенщайн, Виктор Леви и Сефи Рот показват, че скромно нарастване на праховите частици в деня на изпитите на израелски гимназисти е свързано със значителен спад в резултатите от тях. Тези изпити оформят кариерата на учениците, така че краткото излагане на замърсяването на въздуха има трайни последици, като води до по-кратко университетско образование средно с 0,15 години и в крайна сметка до по-малка месечна заплата с 30 долара.