Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

По света

Берлинчани са гневни за жилищата, както и по-голямата част от Европа

От 2010 г. насам цените на жилищата в еврозоната са нараснали с над 30%, а на наемите - с 15%

Берлинчани са гневни за жилищата, както и по-голямата част от Европа

Снимка: Bloomberg LP

По време на дълбоката COVID рецесия бяха изгубени милиони работни места, доходи и препитание бяха унищожени, а мнозина се притесняваха за финансовото си бъдеще. Жилищният пазар пое в друга посока, пише Bloomberg.

Бумът при цените на имотите разшири пропастта между бедни и богати, засили гнева заради жилищното неравенство и обвиненията, че имотните пазари са счупени, не функционират, не са справедливи. Докато едни се възползват от растящите цени, много хора са изправени пред високи наеми, сгради, които не отговарят на минималните стандарти за качество или растящи цени, които правят жилищната собственост недостъпна.

В Берлин миналата седмица недоволството се засили още повече Избирателите подкрепиха радикално предложение за национализиране на големите собственици на имоти в опит за овладяване на наемите и разрешаване на жилищната криза в града.

„Ние, берлинчани, вече не искаме да финансираме печалбите на големи корпорации с прекомерно високи наеми“, коментира Джени Ступка от групата зад референдума.

Жилищното разделение често следва линиите между поколенията, като младите са изключени от пазара. Неравните икономически последици от коронавирусната пандемия изложиха още повече пропастта. Докато заможните служители „бели якички“ се приютиха в домашните си офиси, много от хората с по-нископлатени работни места изгубиха работата и доходите си. В същото време цените на жилищата нараснаха по-бързо от инфлацията във всички 27 страни членки на ЕС, тенденция, която не се наблюдаваше през последните две десетилетия.

От 2010 г. насам цените в еврозоната са нараснали с над 30%. Наемите са се повишили с 15% през същия период, подлагайки мнозина на допълнителен финансов натиск. Международният валутен фонд предупреждава, че това е „растяща тенденция“ на неравенство, която само се задълбочава.

Историите на бъдещи купувачи наематели и други на Стария континент илюстрират притесненията.

Наемите като бреме

В Берлин наемният пазар в някога евтината германска столица беше подкрепен по-рано тази година, когато Германският конституционен съд отмени закон, който поставяше таван върху наемите. Ходът предизвика протести и референдум за принудително изкупуване на имоти от големи собственици. Въпреки резултата не е ясно дали местните власти ще изпълнят плана, който може да доведе до дълги съдебни битки.

Мари Сакелариу, 35-годишна самотна майка от Берлин, е сред хората, които пряко са засегнати от края на тавана върху наемите. Родена в Париж, тя се установила в германската столица преди шест години, за да работи. Първоначално преместването ѝ дало финансова свобода, каквато никога не е имала у дома.

Но през април наемът ѝ нараснал с 300 евро за една нощ. Тя обмисляла да замени тристайния си апартамент за по-малък, за да спести пари, но разликата нямало да е особено голяма, затова останала в жилището си.

В Германия, където близо 50% от домакинствата са наематели, средностатистическите граждани заделят малко над една четвърт от разполагаемите си доходи за жилището. Сакелариу сега отделя близо половината от доходите си за наема за сметка на някои храни и уроците по плуване и музика на сина ѝ.

„Капитализмът провали толкова много от нас. Дори аз, с добра работа със средни доходи, изпитвам затруднения, а има много други хора, които са още по-зле от мен“, споделя Сакелариу.

Живот у дома

Младите хора са особено уязвими към несигурни условия за живот, тъй като често са нископлатени, имат временна работа и е по-малко вероятно от предишното поколение да наричат дома си свой собствен.

Гърция, където безработицата продължава да надхвърля 15%, е краен пример, като над 62% от младежите на възраст между 25 и 34 години живеят с родителите си.

Тези от тях, които все пак решават да се изнесат, трябва да броят стотинките си, за да оцелеят. Средните разходи за жилище са около 40% от разполагаемия им доход, два пъти повече от средното равнище в ЕС, а 37 на сто изостават с вноските си по ипотечния кредит, наема или битовите си сметки.

Още по темата
36-годишната Нели Сотириу продължава да живее с родителите си близо до Пирея, основния пристанищен град в Гърция. Здравословни причини я принудили да напусне неотдавна „относително добре платена“ работа, на която печелела 1100 евро на месец. Те обаче не били достатъчни, за да се позволи сносно място за живеене. Жилище с нови прозорци, подове и без мухъл по стените щяло да струва 500-600 евро.

Сега Сотириу си търси нова работа, но знае, че изнасянето не е вариант от финансова гледна точка, въпреки че животът у дома има своята собствена цена.

„Имам ограничени варианти, когато трябва да каня хора, и за нещата, които мога да правя вкъщи. Но по-скоро бих останала тук, отколкото да живея сама, само за да плащам наема и храната си и да не мога да изляза или да пътувам“, казва тя.

Дългосрочни белези

В другия край на континента Ирландия се бори със собствена жилищна криза, както и с дългосрочните белези от срива на жилищния си пазар през 2008 г.

Жилищната собственост спадна под 70% спрямо 82% в един момент от годините на Келтския тигър. Недостигът на жилища стимулира нов ръст на цените, а заради по-високите наеми наемателите заделят по-голяма част от доходите си, което затруднява спестяването за първоначална вноска.

Карли Бейли, член на местния съвет в южната част на Дъблин, и съпругът ѝ живеят под наем и нямат особени перспективи някога да успеят отново да купят собствено жилище. Те изпаднали в затруднение да плащат ипотечния си кредит около 2010 г. и работили с банката си, докато тя продала дълга им на фонд, който купувал лоши заеми.

Тъй като ипотечният им кредит бил „под водата“ (дължимата сума по кредита е по-висока от стойността на жилището – бел. ред.), семейство Бейли се договорило с банката си да продаде дома си срещу разбирането, че то няма да бъде преследвано за оставащите закъснели вноски. Фондът обаче бил на друго мнение и в крайна сметка семейството подало заявление за фалит през 2018 г.

„По-скоро въобще не трябваше да имам къща вместо да имам ипотечен кредит, притежаването на собствен дом означава да вложиш толкова много и в крайна сметка да изгубиш“, казва Карли Бейли.

Лоша жизнена среда

Достъпността е само едната част от жилищната история в някои страни.

В Румъния, една от най-бедните страни в ЕС, пренаселените и недостатъчно отоплени жилища са само два примера за затрудненията, пред които са изправени някои хора. Най-удивителното обаче е, че 14 години след присъединяването към блока една пета от румънците все още нямат тоалетна, баня или душ в дома си. Литва е на второ място с малко под 9%.

Мариана Нъстасе и съпругът ѝ Мариан чакат от години канализацията да стигне до дома им в Улмени, село близо до река Дунав, на около 65 км югоизточно от Букурещ. Те наследили мястото от родителите на Мариан, когато те починали миналата година. Без тази къща те нямало да могат да се справят.

Двамата печелят общо около 800 евро на месец, а имат и две деца в тийнейджърска възраст, които да издържат. Те изостават с вноските по кредит, който изтеглили, за да направят ремонт.

„Нямаме шанс за по-добър живот тук. И двамата със съпруга ми работим всеки ден, а едва оцеляваме месец за месец“, казва Мариана. „Мислехме да напуснем страната за по-добри заплати, но не можехме да оставим родителите и децата си“, допълва тя.

Победителят

Цените на жилищата растат навсякъде в ЕС с изключение на Испания, Кипър и Италия от началото на 2010 г. Най-силен е ръстът в Естония със 130%.

41-годишният Лаури Коол, съветник по комуникациите в Талин, е победител в имотната игра. Той е израснал в Хрушчиовка – евтин жилищен комплекс в комунистически стил, където имало само студена вода, тоалетна без душ или баня в кухнята и 30 кв. м за четиричленното му семейство.

Той бил тийнейджър, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., а на около 30 години купил първия си едностаен апартамент в околностите на столицата за 42 хил. евро през 2013 г.

Оттогава Коол сменял жилището си два пъти, а тази пролет извлякъл печалба от над 60% без разходите за ремонт преди да се нанесе в двустаен апартамент за 176 хил. евро в жилищен квартал близо до центъра.

Засега той смята да остане там.

„Всеки купувач на жилище вероятно си мисли, че последната покупка е окончателна, при мен също е така. Но ако кварталът се развие по план с ресторанти, парк, нови жилищни комплекси, велоалеи до центъра, ще бъде възможно и да спечеля достатъчно пари от тази продажба, за да помисля за още една смяна на жилището“, казва Коол.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (10)

0
 
0
 
10
преди 2 дни
Няма профилна снимка
Когато Източна Европа бавно се разделя с комунизма, Западна Европа бързо го възражда!
0
 
0
 
9
преди 2 дни
Няма профилна снимка
Нормално е цените да поскъпнат с 30 % след 2010, след като от края на 2007 до 2010 спаднаха с 40%!
2
 
3
 
8
SavaS до: Minka
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
А кой трябва да има прЕвилегия, *** овцо! От къде трябва да идва тази привилегия? Кой е "достоен", ако не тези които създават и изработват всичко? Проста си, нахална и нагла! Я кажи с какво ти си по-достойна! От кой точно тип *** си?
2
 
7
 
7
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
А не тук грешат. Искат младите да са мобилни и да не си купуват жилище и да плащат евтин наем и когато им скимне да се чупят. Много добре знам какво е да си между 20 и 40 години. Ще се съобразяваш това е :) Като не ти харесва наема ще си купиш и ще се заземиш там където работиш !
1
 
6
 
6
redcretin до: Dr. Vatnikov
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
В Берлин повечето не са берлинчани :) Беше твърде евтин тоя град и всякаква *** се довлече, сега като трябва да изкарват пари за сносен живот - реват.

Още от По света
Две години след проваленото IPO WeWork става публична компания