Какво следва от определянето на Китай за валутен манипулатор?

Изненадващото съобщение от американското финансово министертство, обозначаващо Китай като "валутен манипулатор", повдига много въпроси. По-специално отговорите на два от тях хвърлят светлина върху това как е вероятно да се развие търговското напрежение между двете най-големи икономики в света.

Обоснован ли е етикетът на валутен манипулатор, се пита на страниците на Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz?

Понастоящем Китай не отговаря на често посочваните критерии за валутен манипулатор. Въпреки че все още поддържа търговски излишък, общата му текуща позиция не е в постоянен излишък. Международните резерви на страната намаляха през последните няколко години, както и притежаваните от нея американски ДЦК. И доколкото властите повлияха процеса на определяне на валутния курс - а те го направиха - това беше за да забавят отслабването на валутата, а не да го задълбочат. В действителност, ако Министерството на финансите обозначава Китай като валутен манипулатор въз основа на последните действия, то би трябвало да го направи още преди години.

Но разглеждането на този въпрос от гледна точка на строгата дефиниция пропуска важен по-широк момент. И Китай, и САЩ използват като оръжие икономически инструменти. Първоначалният акцент беше върху търговията и чуждестранните инвестиции. Сега се разпространява към валутите. И всичко това отразява степента, до която основните двигатели се развиха далеч отвъд икономиката, за да включат също националната сигурност и вътрешната политика.

От гледна точка на правителството на САЩ, Китай отдавна заобикаля международните норми относно защитата на интелектуалната собственост и трансфера на технологии. Той субсидира своите местни фирми, а бързо развиващите се и разрастващи се технологични компании са твърде тясно интегрирани с правителството. Добавете към това мнението, че Китай е все по-агресивен в отношенията си с трети страни (включително чрез инициативата „Един пояс, един път” за търговска инфраструктура и кредитиране). В резултат на това се подхранват опасенията за националната сигурност на САЩ, а и се образуват вътрешнополитически съюзи в Америка (и от двете партии), включващи както публичния, така и частния сектор.

Основанието за по-агресивен - или както някои във Вашингтон обичат да казват "по-малко приспособленчески" - подход към Китай е придружено от времеви въпрос: хипотезата "ако не сега, тогава кога". След като Китай предприе бърз и все по-затвърждаващ се процес на развитие, който му придаде и по-системно значение в световните икономически и финансови системи, възможностите за изравняване на условията се разглеждат като все по-малки и мимолетни.

Притесненията в Пекин са, че САЩ искат да „ограничат“ Китай, което изисква от правителството там деликатни компромиси за начина, по който да реагира на това, което определи като американски тормоз и провокации. Това може да обясни и защо доста агресивният словесен отговор на централната банка - казвайки, че решението на САЩ „сериозно вреди на международните правила“ - не бе придружено от незабавни агресивни действия. Вместо това централната банка определи средния курс на юана над 7 за щатски долар.

И така, какво ще бъде въздействието на определението за валутен манипулатор?

В своето прессъобщение Министерството на финансите отбеляза, че „в резултат на тази решителност финансовият министър Стивън Манучин ще се ангажира с Международния валутен фонд за премахване на несправедливото конкурентно предимство, създадено от последните действия на Китай.“ Но МВФ не намери доказателства за манипулация на валутата, когато за последно разгледа въпроса преди няколко месеца. Реалното въздействие може да не дойде от МВФ, особено след като някои други страни с излишъци имат политически позиции, които не са в съответствие с бързата и систематична глобална корекция.

Но определянето на Китай като валутен маипулатор може да направи Пекин обект на допълнителни действия както от публичния, така и от частния сектор в САЩ. То може също да бъде използвано от правителството на САЩ за оказване на натиск върху близки съюзници, за да заемат по-агресивна позиция срещу това, което те също смятат за легитимни оплаквания срещу Китай, особено що се отнася до правата на интелектуалната собственост и принудителния трансфер на технологии. Не е изключено това да бъде съпътствано от още направляван от САЩ натиск.

Както мотивацията, така и вероятните последици подсказват, че обявяването на Пекин за валутен манипулатор е още една забележителна стъпка в ескалацията на напрежението между Китай и САЩ, която би могла още да влоши нещата преди те да се подобрят. Те подсказват още, че за тези, които търсят по-спокойни времена в международните търговски отношения, най-доброто, на което може реално да се надяват е поредица от примирия.

По-вероятният резултат за следващите месеци, ако не и повече, обаче е засилване на търговското напрежение, съчетано с усилване и на валутното такова.