Гърция няма да се справи без трети помощен пакет?

За Гърция времето отново минава твърде бързо. Тъй като страната е изправена пред възможността за изпадане в държавен фалит още през март, Атина се вкопчва в резервен план. Но преди срещата на финансовите министри от еврозоната в понеделник Европейската централна банка (ЕЦБ) постави ясни граници. И Европейската комисия също настоява Атина да покаже успехи в реформите, с които се е ангажирала. Но дори и в този случай са налице сериозни съмнения за това дали Гърция ще успее да се справи без допълнителна помощ от партньорите си.

Според водещи икономисти в Германия и Европа средиземноморската страна няма да може да избегне трета програма. „Дори ако и петият преглед на реформите бъде успешно приключен до края на април и международната общност освободи за страната още 7 милиарда евро, за Гърция ще бъде трудно да изплати 2 млрд. долара по облигации през юли", заяви главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер пред Handelsblatt. „След като правителството на Сириза изпрати толкова противоречиви сигнали, един заем от частни инвеститори изглежда напълно нереалистичен", смята той.

По този начин на Гърция не ѝ остава друг избор, освен да поиска трета програма. „В противен случай вероятно ще се стигне до фалит, което ще принуди ЕЦБ да прекрати възможността гръцките банки да теглят спешни заеми чрез ELA. А това е равнозначно на излизане от валутния съюз", смята той. 

Според главния икономист на DZ Bank Щефан Билмайер и според директора на Института за макроикономически анализи (IMK) Густав Хорнц Гърция вероятно ще има нужда от трети спасителен пакет.

Икономистите базират очакванията си на факта, че Гърция може да бъде изправена пред остри фискални проблеми по-скоро от очакваното. Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да предостави на застрашената от фалит страна свежо финансиране, за разлика от надеждите на премиера Алексис Ципрас. В допълнение и последните предложения на финансовия министър на страната Янис Варуфакис за реформи и увеличени приходи няма да са достатъчни, гласи становището на Европейската комисия.

В писмо до Еврогрупата през уикенда Варуфакис настоя за незабавни преговори на работно ниво и предложи на кредиторите поредната поредица от реформи. Той заплаши едновременно с това с референдум в страната за това дали да се продължи курса на строгите ограничения на ЕС. В неделя обаче от гръцкото финансово министерство подчертаха, че принадлежността на Гърция към еврозоната не е тема за дебат. Председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум междувременно нарече предложенията на Варуфакис „полезни, но същевременно призова за преразглеждане на мерките от страна на международните инспектори“.

По-късно днес финансовите министри от еврозоната се събират в Брюксел, за да обсъдят писмото на Атина с обещаните реформи. Като основа за дискусиите Варуфакис изброява редица предложения. Така например Гърция планира да събира данъци от онлайн хазарта и да намали още бюрокрацията, но също така и да помогне на най-бедните гърци. Аматьори - данъчни следователи трябва освен това да събират с камери и апарати за запис доказателства срещу лицата, укриващи данъци, сред таксиметровите шофьори, занаятчиите и ресторантьорите.

В писмен отговор до Варуфакис Диселблум заявява, че предложенията ще се нуждаят от допълнително обсъждане. При днешния преглед министрите ще разгледат подробно всички предложени мерки. 

Много гърци считат посещенията на известните под названието „Тройка“ инспектори на Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка и Международния валутен фонд (МВФ) в собствената им страна за омразни. От години обаче Гърция зависи от помощта на тези кредитори. За освобождаването на допълнителна помощ те изискват изпълнението на предварително договорени мерки за строги икономии и реформи. Въпреки това новият гръцки премиер Ципрас спечели изборите с противопоставянето си на тези условия и сега се опитва да постигне ново споразумение, за да спаси страната си от фалит.

Въпреки това наскоро Ципрас заяви, че неговото правителство няма да се стреми към договаряне на трета спасителна програма. Неговият финансов министър Варуфакис заяви наскоро пред Handelsblatt, че страната му се нуждае от още пари. „Онова, от което Гърция се нуждае, са инвестиции за възстановяване на икономиката“, поясни той.

„Не искам държавата да задлъжнява повече“, подчертава Варуфакис. Новото споразумение, което трябва да бъде готово до края на юни, следва да бъде „Пакт за растеж", който да се основава на инвестициите от частния сектор. Тогава нашата икономика ще може отново да расте и няма да сме принудени да молим постоянно за кредити от европейските данъкоплатци“.

Главният икономист на DZ Bank Билмайер призова за спасителен пакет без допълнителни милиардни средства. „По-нататъшно преструктуриране на дълга, удължаване на сроковете за погасяване и понижаване на лихвения процент, би било по-ефективно, отколкото традиционните пакети от парични помощи“, заяви той пред Handelsblatt.

В такъв случай Гърция ще може да използва бъдещия първичен излишък в бюджета за финансиране на промени в социалната политика и за смекчаване на необходимия  процес на реформи.

„В същото време страните от еврозоната няма да повишават допълнително финансово-политическия си риск, ако Гърция не обяви структурни промени и структурното състояние продължава да се влошава", каза Билмайер.

Според директора на IMK Густав Хорн една допълнителна спасителна програма би била с по-нисък обем от очакваното от мнозина. По думите му сегашната стратегия на гръцкото правителство да увеличи социалните плащания ще допринесе чрез ефекта на повишеното търсене за леко икономическо възстановяване. Това ще помогне за намаляване на дефицита, твърди Хорн.

"Гърция се нуждае от програма за растеж с интензивен характер", твърди икономистът.

„Само по този начин в комбинация с данъчнополитическите структурни реформи могат да бъдат постигнати нужните приходи, с които да се свие дълга". Алтернативата би била „подстригване на дълга“ с риска от значителна политическа и финансова криза, смята още той.

Според президента на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фратцшер само правителството в Атина може да предотврати поемането на нова програма. „Ако правителството не иска трета спасителна програма, то трябва да покаже реформи, които да запълнят недостига на финансиране в размер на между 30 до 40 милиарда евро през следващите три години, и няма да молят за подаръци от своите европейски съседи", заяви Фратшер пред Handelsblatt.

За него идеята на Атина да поставя приоритет над частните инвестиции, с които да се постига икономически ръст, е правилна. Но това може да се постигне само в случай, че компаниите и гражданите покажат доверие към властта.

„Голяма част от доверието новото правителство вече пропиля през последните седмици и сега трябва да спечели отново чрез достоверни и убедителни реформи“, счита икономистът. По думите му сега постигането на устойчив растеж ще изисква „държавата да не надхвърля масрафа си и да не харчи повече, отколкото изкарва“.

Засега Европейската комисия реагира предпазливо предвид неотдавнашните претенции от Атина. Заместник-председателят Валдис Домбровскис заяви пред Frankfurter Allgemeine Zeitung, че все още неусвоената част от кредита може да се изплати само ако гръцкото правителство спази изискванията на реформи от договорената програма. „Правителството в Атина все още гледа на този проблем по различен начин от нас", призна той.

Главният икономист на Commerzbank Кремер очаква договарянето на нова спасителна програма с обем от около 20 милиарда евро за следващите три години. С тези пари  Гърция може да обслужва дълговете си в продължение на три години. „С това още известно време ще може да бъде поддържана илюзията, че Гърция може да обслужва сама своя дълг“, казва той. 

Същевременно Кремер не изключва излизане на Гърция от валутния съюз. Това наистина би довело страната до "икономически хаос". "Но един Grexit няма да застраши съществуването на валутния съюз“, смята още той.  

Всичко по темата четете тук