Китай произведе първия сериозен изстрел във валутната война

През последните години Япония, САЩ и Европа нееднократно бяха обвинявани, че подклаждат парична война заради паричните стимули, които доведоха до спад на валутите, пише Wall Street Journal.

Обвиненията обаче бяха прибързани. От насърчаването на вътрешните разходи чрез по-разхлабената парична политика се възползваха всички, включително и търговските им партньори, отбелязва изданието.

Решението на Китай да девалвира юана обаче е изключение. Действията на централната банка в Пекин не са част от по-широки парични стимули, а ефектът ще е изцяло за сметка на търговските партньори на страната без да им дава нищо в замяна. 

Това е игра с нулев резултат и може да се каже, че е първият сериозен изстрел във валутната война.

Когато Федералният резерв или Европейската централна банка (ЕЦБ) облекчаваха паричната си политика чрез намаляване на лихвените проценти и закупуване на облигации, те на практика подканяха инвеститорите да влагат парите си другаде в търсене на по-добра възвръщаемост. В резултат това обикновено потапяше долара или еврото.

Фед и ЕЦБ обаче нямат думата по въпроса с точно колко ще поевтинеят зелените пари или единната валута. Те знаят само, че усилването на техните икономики ще дойде чрез комбинираното въздействие от по-ниските лихви и по-ниските обменни курсове на валутите. И ако второто може и да навреди на търговските им партньори, първото обикновено помага, тъй като подкрепя вътрешното търсене, а това обикновено води до увеличаване на вноса, посочва се в анализа.

Китай има затворена финансовата система и определя лихвите и валутните курсове независимо един от друг. Девалвацията на юана през тази седмица не беше обвързана с понижение на лихвите. В стремежа си да стимулират икономиката китайските власти изглежда решиха да дадат тласък на износа, но не и да поемат риска по-ниските лихви да доведат до повишаване на цените на активите и дълговете.

САЩ и Международният валутен фонд (МВФ) отдавна призовават Китай да позволи на пазарните сили, а не на държавния диктат, да определят стойността на юана. Пекин твърди, че прави точно това. Пазарните сили притискат юана до дъното на позволеното и отсега нататък обменните курсове ще се коригират в зависимост от посоката, в която пазарните сили тласкат валутата.

Това обаче е далеч от истински пазарно ориентирания юан. Фактът, че китайската централна банка ще поддържа някакви рамки на обменния курс, които ще се определят по формула, забулена в мъгла, както и че търговията не може да се случва извън тези рамки, влиза в противоречие с определението на истинския пазар.

Как това е по-различно от това, че например Дания е обвързала валутата си с еврото? Копенхаген “настройва” паричните си инструменти – лихвени равнища и обем на кроните в обращение, спрямо пазара. Ако пазарът тласне кроната над съответния обменен курс, страната понижава лихвите, печата крони и купува евро и така поддържа обменния курс на валутата си спрямо пазарната й стойност.

Ако Китай приложи същото, ще трябва да позволи неограничени покупки и продажби на юана от чужденци и жители и да промени лихвените равнища така, че да нагоди обменния курс на валутата до желаното ниво. Въпреки всичките приказки за пазарни реформи обаче, властите в Пекин остават дълбоко привързани към макроикономическите лостове, а обменният курс е придатък към паричната политика, посочва изданието. Повечето страни щяха да се откажат от някои от тези лостове.

Истинският тест за това дали Китай ще се ангажира с пазарни реформи ще бъде тогава, когато пазарните сили тласнат юана в обратна посока на предпочитанията на властите. Може би централното правителство ще удържи на думата си и няма да се намеси или пък ангажиментът за пазарни реформи ще се изпълнява дотогава, докогато цените на активите вървят нагоре.