IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Съюзът на капиталовите пазари - новата инициатива на Европа

Новият проект цели увеличаването и подобряването на инвестиционните канали в Европейския съюз

16:00 | 29.07.15 г. 2
<p>
	Еврокомисарят по финансовата стабилност Джонатан Хил<em> Снимка: Ройтерс</em></p>

Еврокомисарят по финансовата стабилност Джонатан Хил Снимка: Ройтерс

Европа се справя добре с парите, но не и когато трябва да ги разпредели в 28-те страни членки сред компании, които се нуждаят от капитал, за да се разраснат, коментира Politico.

Затова беше предложена идеята за Съюз на капиталовите пазари – галантна, но сложна инициатива на Европейската комисия (ЕК), която цели увеличаването и подобряването на инвестиционните канали в Европейския съюз (ЕС).

Ако в ядрото на програмата на Комисията под управлението на председателя Жан-Клод Юнкер стоят заетостта и растежа – стимулирани от инвестиционен пакет за 315 млрд. евро, Съюзът на капиталовите пазари е цялостно преобразуване на капиталовите канали на ЕС, целящ да гарантира, че парите могат да преминават бързо и цялостно през икономиката, особено през малки и средни предприятия.

Еврокомисарят по финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Джонатан Хил – представител на британските консерватори, е лидер на проекта и ще разкрие плана за действие през септември след лятната ваканция на Брюксел. Какво обаче представлява новият съюз?

Най-просто казано, според Хил Съюзът на капиталовите пазари „свързва спестяванията с растежа в Европа“.

Като част от европейската култура, банковото кредитиране е най-популярната форма на финансиране в Европа. Банковото кредитиране работи добре освен в случаите, когато банковият сектор се свие, както се случва през последните години след финансовата криза, а кредитирането в цялата икономика пресъхва.

Алтернативата на банковите заеми е небанковото кредитиране (критиците го определят като „банкиране в сянка“), което позволява на венчър капиталистите, фондовете за частен капитал, ангелите инвеститори или груповото финансиране (crowdfunding) да инжектират пари в дружествата.

Банковото финансиране е надеждно и безопасно, но пък небанковото е по-привлекателно и потенциално по-рисково, но и по-бързо. Съюзът на капиталовите пазари цели да гарантира, че и двете опции са на разположение в ЕС. Двата вида финансиране съществуват, за да се допълват, твърдят създателите на проекта.

Тук идва въпросът за превръщането на Европа в единен пазар за капитал, премахвайки националните граници, които спират инвестиционните пари да се влеят от Германия през Обединеното кралство до България например. Хил припомня, че свободното движение на капитал е – заедно с това на стоките, услугите и хората, една от четирите основни свободи на европейската икономика.

В ЕС има 28 вида различно законодателство по отношение на данъците, дружествата и несъстоятелността, при които международните инвестиции трябва да работят. Има много примери как това спъва капитала, който се опитва да премине през Европа.

Несъответствията между националните закони в Европа по обявяването на несъстоятелност са най-осезаемото препятствие за новия съюз. Какво се случва ако инвеститор в Обединеното кралство има пари в компания в Германия, която обяви фалит?

Съюзът на капиталовите пазари е „всъщност много амбициозен и сложен, и вероятно много дълъг, проект, защото обхваща промени в законодателството в няколко части от зоната“, заяви президентът на Европейската централна банка Марио Драги наскоро.

Джей Уесрук, почетен директор на International Insolvency Institute, обяснява колко различни са тенденциите в ЕС. „Британците винаги са били по-склонни да спасят длъжник в беда.“, казва Уестрбук. „Германците са много по-стриктни. Има голям дисбаланс в полза на идеята, че „управителите на тази компания са се издънили, те са губещите, вероятно са направили някаква измама, компанията трябва да банкрутира и да се изплати на кредиторите възможно най-добре, а управлението да се скрие в някой манастир“, така да се каже. А имаме и френският закон, който е някъде по средата, но се фокусира най-вече върху защитата на служителите и работните места“.

Перспективата пред европейските ценни книжа се натъква на още едно препятствие: хармонизацията. Сроковете на секюритизирането на ипотеките, например, е различно в държавите и може да бъде от шест месеца до няколко години.

Налице е и въпросът за вида малки и средни предприятия, които Европа иска да развие – дали това ще са производители на обувки, технологични компании или за производство на цимент например. Всички те са малки и средни предприятия, които имат различни финансови изисквания, различни рискове и различен шанс за получаване на банков кредит – вида капиталова инвестиция, която Европа предпочита.

Националните интереси също играят голяма роля в оформянето на Съюза на капиталовите пазари. Финансовите министри на Германия и Франция, Волфганг Шойбле и Мишел Сапен, изпратиха съвместно писмо до Хил през юли, в което като цяло казват, че не искат копиране на икономическия модел на САЩ.

„Настоящият финансов облик на Европа е изграден от различни икономически условия, правни рамки и културни корени и затова ще трябва да намерим специфично европейско решение и да се въздържаме от безцеремонно възпроизвеждане на американската финансова система“, казват двамата най-силни финансови министри на еврозоната.

Засега Хил успява да убеди всяка страна - от венчър капиталистите до големите инвестиционни банки, че проектът е създаден специално за тях.

Съществуват обаче и скептици на проекта. Някои независими лобисти виждат несъответствия между целите на Хил и предложените мерки: мерките промотират повече пазарно базираното банкиране, а не пазарите на облигации или акции.

"Идеята, че Европа разчита прекалено много на банкирането - не съм сигурна на какво се базира това", казва Фредерик Хач, ръководител на отдела за политически анализи към Finance Watch, мозъчен тръст в Брюксел. "По-важното е, че сериозно да разчиташ на нещо не е също като това да разчиташ прекалено много. Това не е причина за промяна на модела.

Насърчаването на европейските компании да търсят инвестиции чрез т.нар. банки в сянка е хубаво, но се нуждае от паралелни регулации. Небанковото кредитиране може да бъде по-нестабилно в моменти на криза. "Това, от което се нуждаем не е повече финансиране като цяло, а от финансиране, което не се отдръпва бързо в стресови моменти", казва Хач.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:05 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 8 rate down comment 2
крас
преди 8 години
Съюзът на капиталовите пазари свързва спестяванията с растежа в Европа.На времето проблема със спестовността бе решен със съществуването на СПЕСТОВНИ БАНКИ със 100% държавно участие и гаранции!Сега такива банки НЯМА!!Всички банки са ИНВЕСТИЦИОННИ и по хазартен начин ползват парите на вложителите във високорискови проекти.В повечето случаи тези проекти се оказват СХЕМА на източване на парите на превърнатите във ФИНАНСОВИ ПИРАМИДИ банки от ФИРМИ на собствениците им.ПРЕДЛОЖЕНИЯТ ОТ ХИЛ МОДЕЛ Е АМЕРИКАНСКИ.Той цели замяната на доходите от спестовност с доходи от облигации и акции.И при този модел риска за вложителя е огромен, защото оценката му е СУБЕКТИВНА и се извършва от РЕЙТИНГОВИ АГЕНЦИИ които по времето на кризата от 2008 година показаха какво значи ТОКСИЧНИ ОБЛИГАЦИИ с рейтинг "ААА"!Да не говорим за фиктивните сделки с АКЦИИ, водещи до манипулиране на цените им.ЕВРОПА НЕ Е ПОДГОТВЕНА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯТ НАЧИН НА УПРАВЛЕНИЕ НА СПЕСТЯВАНИЯТА.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 2
michaelis12
преди 8 години
охооо обща борса ..... ееее тогава може да им върже на тея в секцията БФБ ... ше става *** комара .... :)) не че ше помогне на държавите по неккав начин, но да стават залози тва е най-ванжното ....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още