Относително стабилно ще остане нивото на държавния дълг в периода 2018 – 2020 година, сочи прогнозата за управление на дълга на Министерството на финансите. Документът е публикуван за обсъждане на Портала за обществени консултации.
Ведомството посочва, че основният източник на дългово финансиране за този период ще е вътрешният пазар, а слабото увеличение на дълга в следващите години ще бъде компенсирано от разрастването на икономиката. Няма и сериозни рискове за дълговете, особено на фона на челните позиции, които България заема в ЕС по отношение на задлъжнялостта – съотношението дълг спрямо брутен вътрешен продукт е под изискванията от Маастрихт от 60%.
От публикуваните данни е видно, че прогнозата за размера на дълга на страната през 2017 година е 23,5 млрд. лева, което е 23,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), а до 2020 година ще достигне до 23,8 млрд. лева, което е 20% от БВП. Увеличението в абсолютна стойност ще бъде напълно компенсирано от ръста на икономиката.
Прогнозите са за увеличение на БВП от очакваните почти 100 млрд. лева през 2017 година до 119,1 млрд. лева през 2020 година. Темпът на икономически растеж ще се запази в рамките на 3,9% в периода 2019 година – 2020 година.
Държавногарантираният дълг пък ще намалее незначително – от 2,049 млрд. лева през 2017 година до 2,047 млрд. лева през 2020 година, е записано още в документа.
От Министерството на финансите посочват, че ще бъде осигурявано дългово финансиране на бюджета под формата на държавни ценни книжа в рамките на 1-1,2 млрд. лева годишно, основно на вътрешния дългов пазар.
В доклада на Министерството е записано още, че към края на 2017 година структурата на дълга ще се промени – намалява външният дълг до 71,5% от БВП, за сметка на вътрешния, който вече е 28,5% от БВП. За сравнение, през 2016 година външният държавен дълг беше 73,9%, а вътрешният – 26,1%.
Външният ни дълг към края на 2017 година е основно в евро – 77,4%, или общо 18,2 млрд. евро. Дългът в лева е 21,8% от общия, а в долари – 0,2%.
Среднопретегленият лихвен процент по вътрешния дълг през 2017 година намалява до 3,3%, спрямо 3,62% през 2016 година.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак
ЦСКА се промъкна до плейоф на ЛЕ след загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив
София сред най-евтините европейски градове за уикенд туризъм
преди 8 години Днешният държавен дълг е последица от местната проява на разпространена в света грешна парична система.Ако не бе налична тази (за всеки вредна) държавна грешка, държавата нямаше да е със сегашния дълг.За спасение от актуални злини е необходимо прилагане на подобрена парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар