Относително стабилно ще остане нивото на държавния дълг в периода 2018 – 2020 година, сочи прогнозата за управление на дълга на Министерството на финансите. Документът е публикуван за обсъждане на Портала за обществени консултации.
Ведомството посочва, че основният източник на дългово финансиране за този период ще е вътрешният пазар, а слабото увеличение на дълга в следващите години ще бъде компенсирано от разрастването на икономиката. Няма и сериозни рискове за дълговете, особено на фона на челните позиции, които България заема в ЕС по отношение на задлъжнялостта – съотношението дълг спрямо брутен вътрешен продукт е под изискванията от Маастрихт от 60%.
От публикуваните данни е видно, че прогнозата за размера на дълга на страната през 2017 година е 23,5 млрд. лева, което е 23,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), а до 2020 година ще достигне до 23,8 млрд. лева, което е 20% от БВП. Увеличението в абсолютна стойност ще бъде напълно компенсирано от ръста на икономиката.
Прогнозите са за увеличение на БВП от очакваните почти 100 млрд. лева през 2017 година до 119,1 млрд. лева през 2020 година. Темпът на икономически растеж ще се запази в рамките на 3,9% в периода 2019 година – 2020 година.
Държавногарантираният дълг пък ще намалее незначително – от 2,049 млрд. лева през 2017 година до 2,047 млрд. лева през 2020 година, е записано още в документа.
От Министерството на финансите посочват, че ще бъде осигурявано дългово финансиране на бюджета под формата на държавни ценни книжа в рамките на 1-1,2 млрд. лева годишно, основно на вътрешния дългов пазар.
В доклада на Министерството е записано още, че към края на 2017 година структурата на дълга ще се промени – намалява външният дълг до 71,5% от БВП, за сметка на вътрешния, който вече е 28,5% от БВП. За сравнение, през 2016 година външният държавен дълг беше 73,9%, а вътрешният – 26,1%.
Външният ни дълг към края на 2017 година е основно в евро – 77,4%, или общо 18,2 млрд. евро. Дългът в лева е 21,8% от общия, а в долари – 0,2%.
Среднопретегленият лихвен процент по вътрешния дълг през 2017 година намалява до 3,3%, спрямо 3,62% през 2016 година.


Ограничения за стрелба над села възпрепятстват защитата от градушки
НС прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт
Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
„Черноморски туристически празник“ събира варненци на 30 и 31 май
Държавата дава безвъзмездно на Община Варна терен за детска градина
Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ
Отличиха най-активните студенти в първото издание на SkillUp Arena в УЗФ
Могат ли САЩ и Китай да намерят ново взаимодействие?
АИКБ: Малките фирми ще са най-засегнати от новите изисквания
IPSOS: Няма очевиден кандидат за премиер в парламента, освен Стармър
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
МРРБ: В платформата roads.mrrb.bg заданията ще са без лични данни
Радев: Държавата няма да се меси на пазара, но без регулации се превръща в джунгла
Терзиев върна за ново разглеждане решението на СОС за небостъргача
Папата ги заплаши с отлъчване: Какво знаем за обществото "Свети Пий X"?
Градушката в Трявна невиждана от половин век
преди 8 години Днешният държавен дълг е последица от местната проява на разпространена в света грешна парична система.Ако не бе налична тази (за всеки вредна) държавна грешка, държавата нямаше да е със сегашния дълг.За спасение от актуални злини е необходимо прилагане на подобрена парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар