Националните бюджети губят от данъчно оптимизиране над 240 млрд. долара годишно

Загубите за националните бюджети от креативното и агресивно данъчно оптимизиране на мултинационалните компании възлизат на 240 млрд. долара годишно, сочи доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тенденцията се е засилила драстично след кризата от 2008 г. Това стана ясно по време на пресконференция по повод предстоящия първи форум в България на Международната данъчна асоциация (IFA)*.

Форумът е посветен на проекта на ОИСР Base Erosion and Profit Shifting (BEPS), който е насочен срещу данъчни стратегии и практики, които експлоатират пропуски или разминавания между данъчните законодателства и разпоредби на различни юрисдикции с цел да се прехвърлят печалбите към страни с ниски данъци или без облагане.

Една от основните цели на този проект е Европейският съюз и неговите държави членки да насърчават и прилагат мерки, които да гарантират, че мултинационалните корпорации плащат данъци в държавите, в които се създава или извлича стойност. Европейската комисия прие резолюция в тази насока още през 2015 г., но към днешна дата все още няма реално приложение.

„В момента много компании имат възможност да избират как да структурират бизнеса си не по икономически критерии, а по данъчни. Това налага необходимостта от затягане на възможностите за агресивно данъчно планиране, печалбите често остават необложени“, обясни по време на пресконференцията Таня Павлова, съдружник в „Таксакта“.

Тя добави още, че проектът BEPS е насочен и към предизвикателствата пред дигиталния бизнес, тъй като в момента данъчната система в общността не може да отговори адекватно на темпа, с който се развива технологичният бранш.
„Нужно е и по-добро прилагане на спогодбите за избягването на двойното данъчно облагане“, допълни Павлова.

Тя разкри още, че до 4 юни трябва да бъдат приети промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които бяха подготвени от Министерството на финансите с голямо закъснение. Срокът за общественото обсъждане изтече на 20 април, но всъщност подобен законопроект беше внесен в 43-тото Народно събрание. Той обаче така и не стигна до обсъждане в комисиите и пленарната зала. Разпоредбите на директивата трябваше да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2016 г. Предстои законопроектът да бъде включен в програмата на Министерски съвет.

Съгласно последните промени, които от МФ предлагат, се въвежда задължителен автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз. Такъв съществува и в момента, разликата е, че сега под ударите на закона попадат и мултинационалните компании, които досега по един или друг начин „минаваха между капките“. 

Причината е, че липсата на прозрачност и нелоялната данъчна конкуренция насърчават големите многонационални групи предприятия да създават такива структури, които позволяват насочването на облагаемите печалби от държавите с високи данъчни ставки, където е реализиран доходът, към такива с ниски данъци.

Важно е да отбележим, че в обхвата на обмена попадат само групи, които имат общи консолидирани приходи в размер над 1,44 млрд. лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, както е отразено в нейните консолидирани финансови отчети. Предоставянето на информацията се извършва в 15-месечен срок, считано от края на данъчната година на групата, за която се отнася отчетът по държави. 

Обменът на отчети по държави с други страни членки ще се осъществява от Националната агенция за приходите (НАП) и по-конкретно от изпълнителния директор. Отчетите по държави се предоставят на държава членка или на друга юрисдикция, на която съставно предприятие на многонационална група предприятия е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

С проекта се предлагат и детайлни правила по отношение на случаите, когато многонационална група от предприятия подава отчет по държави в България. Предоставящо информация предприятие за многонационална група предприятия в общата хипотеза е крайното предприятие майка на групата, когато то е местно лице за данъчни цели на Република България. В този случай отчет по държави се подава, когато общите приходи на групата съгласно консолидирания финансов отчет са в размер над 100 млн. лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвиждат и значителни по размер имуществени санкции при неизпълнение на задълженията за подаване на отчети по държави и уведомяване, предвидени в закона.

Припомняме, че през март беше публикувано изследване за това кой и как плаща данъци в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), подготвено от шест неправителствени организации от региона - сдружение "За Земята" от България, Glopolis от Чехия, Demnet от Унгария, Lapas от Литва, полската IGO и Ekvilib от Словения. Заключението на доклада беше, че правителствата в редица страни облагат със символични данъци огромните мултинационални корпорации, очаквайки по този начин да спечелят повече работни места, престиж... и още нещо.

Опитът показва, че данъчните подаръци за "големия бизнес" падат върху плещите на обикновените хора и на малките и средни местни фирми. 

Идеята за въпросното изследване тръгва от България, твърдят от сдружение „За Земята“. Според тях десетте компании в България, които отчитат най-голям оборот за 2015 г., взети заедно, не само че не плащат данък на държавата, но всъщност получават данъчни приходи от над 150 млн. лв.

*Първата Конференция на IFA в България ще се проведе в периода 18-19 май в Софийския университет. Темата е „Проектът BEPS и прилагането на Европейското данъчно право в държавите-членки и средства за правна защита съгласно Европейското право“. Организатор е Сдружение IFA България - официално и единствено подразделение на Международната данъчна асоциация, акредитирано на конгреса на ИФА в Мумбай, Индия, през 2014 г. Конференцията ще събере в София множество експерти от различни области на практиката (данъкоплатци, представители на държавната власт, консултанти, представители на академичните среди) и от различни държави, които ще дискутират редица въпроси с практическо значение за международната данъчна среда.