Близо 1 млн. българи са работили извънредно 14,5 млн. часа през 2014 г.

Близо 1 милион работници и служители в България в 3516 предприятия са положили 14,5 млн. часа извънреден труд през 2014 г., показва справката от подадените уведомления в Главната инспекция по труда (ГИТ), съобщават от там.

Най-много часове над законоустановените 8 часа пет дни в седмицата са изработили медиците. В болниците за една година 34 773 служители са работили 1 776 234 часа повече (по 51 часа средно). Медицинска помощ е сред малкото дейности, при които е позволено полагането на извънреден труд.

Охранителите в частните фирми, които не използват технически системи за сигурност, са втори в класацията по положен извънреден труд със 742 156 часа, изработени от 19 889 души (37 часа повече средно).

В тройката на най-много работещите българи са още шофьорите от пътническия градски и крайградски транспорт с 543 144 часа. Те обаче на практика са работили най-много, по 66 часа повече средно на година, тъй като извънредният труд е положен от 8225 работници и служители.

Според Кодекса на труда извънредният труд е забранен. Допустим е в някои изключения - за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за извършване на усилена сезонна работа.

Полагането на извънреден труд не може да надхвърля 150 часа на година. През месеца не може да се работи над законоустановеното работно време повече от 30 часа през деня или 20 часа през нощта. Ограничението за една седмица е съответно 6 часа и 4 часа. За два последователни дни извънредният труд не може да надхвърля 3 часа през деня или 2 часа през нощта.

Ограничения няма при необходимост за извършване на работа с цел отбрана на страната, за овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, при оказване на медицинска помощ и възстановяване на водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто върху договореното трудово възнаграждение - за работа през работните дни; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - при сумирано изчисляване на работното време.

Не всички часове, изработени допълнително, са извънреден труд. Не се счита за извънреден положеният труд в почивен или празничен ден, когато при работа по график и подневно изчисляване на работното време този ден се явява работен за лицето. Работещите нямат право на възнаграждение за повече положен труд и в работни дни, когато трудовият им договор е сключен на ненормиран работен ден. Независимо в какви дни са полагали труд, при работещите в условията на сумирано изчисляване на работното време часовете повече се заплащат само с увеличение минимум 50%. Допълнителното възнаграждение им се изплаща, едва когато се установи наличие на извънреден труд при отчитането от работодателя на работното време. Това става на определен от него период, но не по-дълъг от 6 месеца.

Независимо от начина на отчитане на работното време за работа в дни на официални празници трудовото възнаграждение винаги се заплаща в двоен размер. Когато положеният труд от работещите в тези дни е извънреден, увеличението от 100% се изчислява върху двойния размер на възнаграждението.

След законодателни промени в началото на 2014 г. за първи път през 2015 г. този труд се декларира в ГИТ веднъж в годината – до края на януари. Преди това той се декларираше два пъти в годината.