Депутати пренаписаха здравната реформа на Петър Москов

С гласовете на депутатите от БСП и ДПС парламентарната комисия по здравеопазване отхвърли няколко ключови идеи на министъра на здравеопазването Петър Москов за реформата в сектора при приемането на второ четене на промените в Закона за лечебните заведения.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да сключва договор само с болници, обединени в консорциум и осигуряващи комплексно лечение, както предлагаше министърът.

В Народното събрание министър Москов коментира, че е притеснен от отпадането на текстовете за обединенията на болниците. "Касата трябва да гарантира комплексност, качество и достъпност, а не както е сега, да финансира определени мениджърски екипи на дадени болници", посочи той, цитиран от Dnes.bg.

Министърът даде заявка, че ще се бори при второто четене на закона в пленарна зала народните представители да променят решението си. "Възможността Касата отново да сключва договор с болница, която не гарантира целия път на лечението на пациентите и касата финансира комплексността на цялото усилие по лечението, а не отделен епизод, избран от определен бизнесмен – шеф на болница, за мен е категорично неприемлив и ще се боря до последния момент в зала това да бъде променено, защото това е срещу интересите на пациентите",  посочи Москов, цитиран от БНР.

Той призна, че Законът за лечебните заведения изобщо не е във вида, в който си го е представял.

Какво остана от здравната реформа на Петър Москов

Още в началото на август стана ясно, че предложенията на министъра за промени в Закона за лечебните заведения, с които се регламентира реформата на здравеопазването, ще бъдат редактирани.

Депутатите не харесаха идеята за сливане на болници и за въвеждане на задължителна акредитация на лечебните заведения и тези две предложения на здравния министър не бяха приети.

Остана изискването за квалификация по здравен мениджмънт за директори на болници и диагностично-консултативни центрове.

Народните представители не се съгласиха и с предложението на министър за изграждане на единен регистър на пациентите с психични заболявания. Засега регистри ще продължат да се водят на регионален принцип, като в тях ще се вписват само тежките клинични случаи.

Що се отнася до Националната здравна карта, тя ще е задължителна при определянето с кои болници НЗОК ще сключва договор. Критериите за подбор обаче ще се пишат от Министерския съвет, а не от Министерството на здравеопазването, което може и да отвори "вратичка" за финансиране на лечебни заведения с пари от националния фонд и над лимитите, определени в Националната здравна карта.

Самата карта ще се прави на регионален принцип – по области, като накрая за окончателното ù изготвяне ще се произнесе национална комисия.

Все пак депутатите въведоха задължение болниците да осигуряват комплексни грижи за пациенти с определени заболявания и за деца с увреждания.