Рестарт на дебатите по здравната реформа

Болниците ще трябва да предоставят комплексни грижи за пациенти с определени заболявания и за деца с увреждания и хронични заболявания. Това приеха депутатите от парламентарната комисия по здравеопазване, които започнаха с гласуването на второ четене на промените в Закона за лечебните заведения, с които се полагат основите на здравната реформа на министър Петър Москов.

На днешното заседание на парламентарната комисия по здравеопазване депутатите не успяха да стигнат до най-щекотливите текстове – тези за Националната здравна карта, както и сливането, задължителната акредитация и приватизацията на болниците.

С приетите днес текстове се регламентира и създаването на комплексни, високоспециализирани центрове за лечение на деца с увреждания и хронични заболявания, където пациентите ще получават медицинска помощ без да бъдат хоспитализирани. Създаването на такива центрове здравното министерство анонсира в началото на август.

Регламентът за комплексността предизвика дебат сред депутатите. Георги Кючуков от АБВ посочи, че не е заложено определение за това какво представляват комплексните грижи” и има нужда от точна дефиниция, за да бъдат приети тези текстове.

Тунчер Кърджалиев от ДПС поиска текстът за комплексността да отпадне, тъй като според него идеята е безпредметна при условие, че болниците работят с клинични пътеки. Емил Райнов от БСП изказа също подобно опасение и допълни, че и в момента комплексността не е забранена.

Здравният министър Петър Москов, който присъстваше на заседанието, обясни, че комплексният подход е световен подход в лечението на редките заболявания например. Той посочи, че не може да се разпише какво е комплексност за всяко едно заболяване, тъй като за това си има медицински стандарти. Същевременно министърът подчерта, че определение за това какво представляват комплексните грижи е включено по-нататък в законопроекта.

Очаквано дебат предизвикаха и текстовете, свързани с изискванията за квалификацията на директорите на диагностично-консултативните центрове и лечебните заведения. Първоначално Москов искаше изискването директорите а имат специалност "здравен мениджмънт“ да отпадне, за да се разшири кръга от лица, които биха могли да заемат управленски постове.

Това му предложение обаче не беше подкрепено от ГЕРБ, както и от останалите партии и няколко групи депутати направиха свои предложения за изискванията. Най-строг беше вариантът на Лъчезар Иванов от ГЕРБ, но той беше отхвърлен при гласуването.

В крайна сметка народните представители приеха да се запази изискването за квалификацията по здравен мениджмънт или икономика без значение къде и как е придобита.

С промените в закона се дава възможност на диагностично-консултативните центрове да откриват допълнително още до 5 легла за наблюдение и лечение до 48 часа, свързано с клинични изпитвания на лекарства. Текстовете също предизвикаха дискусия, но в крайна сметка мнозинството постигна единодушие с мотива, че така се дава възможност за привличане на инвестиции и приходи.

Депутатите приех асъщо така в болниците да не се осъществяват козметични услуги и процедури. Това няма да засегне пластичната и възстановителна хирургия, за която се готви нов стандарт и разделянето й от козметичните манипулации.