Калоян Стайков: КТБ е неспасяема

Ситуацията около Корпоративна търговска банка (КТБ) може да се опише само с една дума – неспасяема. Банката е неспасяема с частни средства, тъй като капиталовата дупка е огромна. Политиците не могат да излязат „сухи” от този казус, тъй като при всички положения ще е необходима държавна намеса, най-малкото под формата на държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Надзорът на банковата система има нужда от подобрение, смята той, обобщавайки информацията от надзорната инспекция на Българска народна банка (БНБ) в КТБ на база на данни към 30 юни 2014 г. Ето и кои според Стайков са по-любопитните заключения в самия доклад:

- Прегледът и оценката на администрирането на кредити на стойност 3,7 млрд. лв. преди обезценка установява, че 98,28% от тях са обслужвани редовно, като „първите просрочени вноски [...] са към края на юни 2014 г.”;

- Голяма част от извадката кредити – 77% или 2,95 млрд. лв., са отпуснати за инвестиции;

- Същевременно 42% от погашенията са с първоизточник усвоен кредит от КТБ. Т.е. банката е отпускала кредити, които, посредством трета страна, са използвани за изплащане на съществуващи кредити, което обяснява високия процент на обслужваните кредити;

- Същата схема се използва за финансиране на значителна част от увеличението на капитала на банката в периода 5 октомври 2011 г. – 24 март 2014 г. Това изрично е забранено, а в договор за предоставяне на срочен дълг от 24 март 2014 г. между „ТЦ-ИМЕ“ и КТБ изрично е посочено, че „предоставянето на подчинения срочен дълг не се финансира пряко или непряко от КТБ АД“;

- Прегледът на кредити на стойност близо 2,5 млрд. лв. преди обезценка показва, че при 54% от отпуснатите кредити липсват документи, като подобни липси не са посочени в доклада за надзорната инспекция към юни 2013 г.

В целия доклад са изброени толкова много нарушения, които не засягат единствено добрите банкови практики, но и редица нормативни уредби, че БНБ може във всеки един момент да отнеме лиценза на КТБ, отбелязва още икономистът. Според чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) БНБ може да отнеме лиценз, когато са извършени нарушения по чл. 103, ал. 1. Такива са например:

- нарушаване или заобикаляне разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на нормативните и други актове и предписанията на БНБ (т. 1);

- сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ (т. 3);

- възпрепятстване упражняването на банков надзор (т. 6);

- застрашаване интересите на вложителите (т. 7).

На фона на всичко това е трудно да бъде разбран новооктритият порив на някои парламентарни представители за спасяването на банка, която години наред е работила в пряк разрез на нормативната уредба, пише Стайков.

Още по-странно е, че се очаква спасението да дойде отчасти от същите инвеститори, които и в момента са акционери в КТБ и които, както се вижда от докладите на БНБ и на трите одиторски компании, години наред или не знаят за модела на управление на банката, или са били съучастници в него. Каквато и да е ситуацията, едва ли тези инвеститори могат да се надяват на доверие за стабилизиране на банката.