Калоян Стайков: КТБ е неспасяема

Всъщност очакваните спасители на КТБ предлагат следното:

- Загуби за негарантираните вложители и отписване на дългове на банката – т.нар. bail-in;

- Попълване на недостига на средства след отписване на част от вземанията на негарантираните вложители, кредиторите и облигационерите на банката със средства от консорциума инвеститори и държавата в съотношение 50/50. Искането е държавното участие да стане чрез Българската банка за развитие и да е под формата на пари в брой.

Но всичко това ще стане след като инвеститорите получат докладите на одиторските компании и се уверят, че недостигът наистина е в посочените от тях размери. След това тепърва започва набирането на средства от страна на инвеститорите. Липсва прогноза за очакваната дата, на която всичко това ще е свършено и банката ще бъде отворена, посочва още експертът от ИПИ.

Вярата, че КТБ може да бъде спасена, е наистина изумителна на фона на всички условности, рискове и натрупана лоша репутация, както и имайки предвид, че тя е затворена повече от четири месеца. Най-вероятният сценарий е масово теглене на депозити поради липса на каквото и да било доверие в управлението на тази банка - още повече, ако половината акционерен капитал се държи отново от досегашните акционери.

Нещо повече, ако бъде приложен bail-in, това неминуемо ще има негативни ефекти за цялата банкова система, отбелязва Стайков. Към момента може да се подкрепи тезата, че доверието в българската банкова система е високо, а казусът с КТБ е изолиран, което се вижда от състоянието на междубанковия пазар в страната и депозитите в банковата система, които към края на септември са над нивата си от май, преди масовите тегления.

Налагането на загуби за негарантираните вложители би довело до действия на вложителите за ограничаване на средствата във всички банки само до гарантирания максимум или иначе казано – теглене на средства. Загубите за кредиторите и облигационерите на банките може да се очаква да доведат до по-неблагоприятни условия на финансиране на банките.

Фалитът на КТБ може да остане изолирано явление без негативни последствия нито върху банковата система, нито върху държавния бюджет (освен по линия на държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете), само ако се придържаме към икономическата логика и наличното законодателство. Спасяването на банката с гореспоменатия план вкарва не само правителството и данъкоплатците, но и целия сектор в различна хипотеза с ясни негативни ефекти. Единственото неизвестно е размерът им.

Казусът КТБ можете да следите тук

Свързани компании: