Менда Стоянова: Параметрите за спасяване на КТБ са неприемливи за държавата

Отговорите за КТБ са в ръцете на прокуратурата и следствието, коментира председателят на временната бюджетна комисия в парламента

21:26 | 31.10.14 г.

Менда Стоянова: Параметрите за спасяване на КТБ са неприемливи за държавата

Параметрите за спасяване на Корпоративна търговска банка АД (КТБ), които предлага консорциумът от инвеститори, са неприемливи за държавата. Това каза председателят на временната бюджетна комисия в парламента и народен представител от ГЕРБ Менда Стоянова в предаването „Панорама“ по БНТ.

„Каквото и решение да се вземе за КТБ, то ще бъде лошо“, коментира тя. „Опитахме се да дадем някаква отсрочка, за да видим дали потенциални инвеститори ще искат да спасят банката.“

Но според нея инвеститорите в лицето на австрийския фонд EPIC, Оманския фонд и Gemcorp, с които са водени разговори, са излезли с неприемливи условия за държавата. Консорциумът предлага активи, а не пари, за рекапитализирането и преструктурирането на КТБ.

Менда Стоянова смята, че за спасяването на една банка трябва да се ангажира публичен ресурс, но той не бива да бъде по-голям от размера на гарантираните депозити.

„1,7 млрд. лв. са негарантираните депозити в КТБ. От тях само 400 млн. лв. са на физически лица, а останалите са на предприятия, болници и други учреждения“, коментира тя.

„Най-виновни са собствениците и управляващите на банката, защото в нея са извършвани престъпления, а по думите на главния прокурор Сотир Цацаров – „кражби““, отбелязва народният представител по отношение на виновните.

„Държавните институции от ранга на БНБ, Комисията за финансов надзор и ДАНС не си свършиха работата“, продължава тя. „Оказва се, че БНБ не е осъществявала никакъв надзор въпреки отчетите и проверките на място. Петте месеца на специален надзор бяха проспани от БНБ.“

По нейни думи отговорите за КТБ са в ръцете на прокуратурата и следствието.

Развитието по казуса КТБ следете тук

Свързани компании:

ТБ Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност(6C9)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Коментари

Добави коментар

kalendar
преди 11 години

не си чел за данъците в Османската империя ми се струва:) Десятъкът е данък налаган на земеделците в натура. Не е данък върху доходите. Далеч-далеч не е бил единствен. Бърз поглед в уикито(щото съм ги чел преди има няма 10 год тия работи) показва още: беглик, джизие, капу хакъ, една камара ресм-и данъци, и др.

отговор

Longin
преди 11 години

така каза баце (ака "аз съм много опитен" ) и Менда , великата експертка обърна палачинката и запя друга мелодия...преди това:Преди това в парламента Менда Стоянова заяви, че "инвеститор, който обикаля няколко пъти БНБ, Министерството на финансите и други институции, е заявил намерение да инвестира 1 млрд. евро в българската банкова система и по-конкретно в КТБ

Godo
преди 11 години

Плоският данък е измислен срещу богатите. Когато е имало десятък, той е бил за бедните, богатите са били без данъци. Макар, че тогава двореца е взимал акциз за масовите стоки за удоволствие - алкохол, захар, кафе, чай, тютюн... Сега щеше да е справедлив плоският данък, ако съществуваше само той, и дори при инвестиране той не се опрощава. Но пък бизнеса пак ще казва че е на загуба. И ВСЕ ПАК 1 000 000 РАБОТЕЩИ НА МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА, ЩЕ ПЛАТЯТ 2 МИЛИАРДА ЛЕВА АКЦИЗ И ДДС. ДА НЕ ГОВОРИМ ЧЕ СИ ПЛАЩАТ И ОСИГУРОВКИТЕ, КОИТО В ПОВЕЧЕТО РАЗВИТИ И ДЕМОКРАТИЧНИ СТРАНИ СЕ ПЛАЩАТ ОТ ДЪРЖАВАТА И РАБОТОДАТЕЛЯ ПЛЮС ТОВА ЧЕ ИМАТ БОЛНИЦИ НА ДЪРЖАВНА ИЗДРЪЖКА И СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ. А ЕДИ С МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА МОЖЕ И НИЩО ДЪРЖАВНО ДА НЕ ПОЛЗВА, НО ЩЕ ПЛАТИ ДЪЛГОВЕТЕ НА ЧАСТНИТЕ БАНКИ. СПРАВЕДЛИВОСТ?

Mesoiadess
преди 11 години

Дълговете на всички болници са от порядъка на 500 милиона - и са трупани с години.От месеци българското здравеопазване се мъчи да изпроси 100-200 милиона . И тук става въпрос за несравними неща по своя мащаб и социално значение .