Ще раздвижат ли икономиката приоритетите на правителството?

Миналата седмица ГЕРБ и Реформаторският блок представиха програмна декларация с ключови приоритети за стабилно развитие на страната, чиято икономическа част включва редица точки, някои формулирани доста общо като „осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика” и „подобряване на бизнес средата в България”, а други - по-конкретно, като „въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари”. (Пълният текст на програмата може да бъде намерен тук).

Investor.bg потърси мнението на икономисти за това как те тълкуват приоритетите в декларацията и дали смятат, че ще се окажат ефективни.

Икономическата част на програмната декларация е доста обща и в нея липсват ангажименти за реформи, както и отговор и на основния въпрос – как да се постигне по-висок икономически растеж, коментира Георги Ангелов.

Според друг икономист - Калоян Стайков, сериозните реформи, като например промяна на модела на данъчното облагане в страната, трябва да минават през обществено обсъждане и да се прокарат с голяма обществена подкрепа. Той смята обаче, че необходимите реформи в данъчната система не са генерални, а по-скоро технически, и могат да се случат и без такова обществено обсъждане.

Икономистът Боян Дуранкев пък очаква рязък завой в данъчната политика. Според него обективни обстоятелства ще принудят правителството да промени философията и да се откаже от плоския данък.

Ето и подробните коментари на икономистите по темата за Investor.bg:

Георги Ангелов: В програмната декларация липсват ангажименти за реформи

За да разчитаме на ниски нива на бюджетен дефицит и външен дълг в следващите години е необходима консолидация, а за това са нужни структурни реформи, коментира икономистът Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Според него по-високият бюджетен дефицит в Бюджет 2014, който бе одобрен от правителството, е наследен и затова е съвсем логично да се стигне до неговото завишаване с актуализацията. А дали ще се постигне по-нисък дефицит и дълг в следващите няколко години, можем да говорим едва когато бъдат проведени тези реформи, смята той.

По негово мнение програмната декларация на ГЕРБ и РБ в икономическата й част е доста обща. Виждаме различни обещания включително и за намаляване на дефицита, но не и ангажименти за реформи, които да доведат до промяна в структурата на разходите. Виждаме, че в документа липсва конкретика по действията, посочи той.

Няма отговор и на основния въпрос – как да се постигне по-висок икономически растеж, коментира Ангелов. Няма визия по този важен въпрос - как да запалим двигателите, които да доведат до ръст на икономиката.

Относно заявката за обществен дебат за цялостната данъчна политика Ангелов каза, че това е искане на неформалните коалиционни партньори – АБВ и Патриотичния фронт. Няма предопределен изход от този дебат, смята Ангелов. Знае се, че от ГЕРБ настояват да не се повишават данъците, другите клонят към въвеждане на прогресивно облагане. Във всички случаи не е лошо да се проведе дебат. Най-малкото той ще премахне митовете, че плоският данък ощетява, така че дебатът може да окаже положителна роля.

Обединението на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ е реформа, която трябва да се случи само след анализ за ползата от нея, смята икономистът. Ясно е, че има проблеми със събираемостта на ДДС и акцизи от митниците, но проблемите идват от това, че няма достатъчен физически контрол, скенери, измервателни уреди и други, които да засилят дисциплината върху търговците на акцизни стоки. Необходими са конкретни мерки за контрола в тази посока, категоричен е Ангелов.

За да влезе България в Европейския банков надзор, не е достатъчно само политическо решение, продължава той. Тук въпросът е във връщането на доверието към страната ни. Преди всичко трябва страните-членки да искат да ни приемат. Но в момента има голямо недоверие към нашата съдебна система, към институциите въобще. Така че преди да решим институционалните си проблеми, няма как да върнем доверието към страната ни. На самото влизане в банковия съюз трябва да се гледа по-дългосрочно.

В програмната декларация виждаме и мярка за преодоляване на икономическата изостаналост чрез инвестиции в слабо развити региони. Но тук въпросът е откъде ще дойдат парите за тези инвестиции и към какво точно да са насочени, така че да са ефективни за икономиката. Вариантите са или от европрограми, или обещанието няма да бъде изпълнено. Ако инвестираме обаче само в спортни зали, икономическият ефект няма да е осезаем, защото хората не усещат намаляване на безработицата, ръст на доходите и на инвестициите. Така че ако ще харчим евросредства, трябва да е за правилните неща, смята Ангелов, изразявайки скептицизъм към това намерение на управляващите.

Относно предложението да се облекчат процедурите за стартиране на малък и среден бизнес икономистът коментира, че такава идея фигурира от 15 години във всички управленски програми и досега икономическият ефект е нулев. Ангелов каза, че самото стартиране на бизнес вече е доста улеснено, но проблемите идват след това. Те са свързани с данъците, строителните разрешителни, проверките от регулаторните органи. Трябва да се има предвид, че някои лицензионни режими не могат да бъдат премахнати, така че следва да се работи в посока на тяхното облекчаване, тоест как да станат по-лесни за изпълнение, смята Ангелов.