Ще раздвижат ли икономиката приоритетите на правителството?

Калоян Стайков: Ангажиментът към стабилни публични финанси ще си проличи още в Бюджет 2015

Ангажиментът към стабилните публични финанси, записан в програмата за съвместно управление на ГЕРБ и Реформаторския блок, ще си проличи в проекта за Бюджет 2015, смята икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

За него целите за нисък бюджетен дефицит са изпълними, макар и още в първото си правителствено заседание правителството на Борисов гласува актуализация на финансовата рамка, предвиждаща дефицит от 3,7 на сто, тоест с много над лимита в законодателството от 2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за съответната година.

„Ако управляващите имат воля, е постижимо още следващата или най-късно 2015 година да изпълним изискването за намаляване на дефицита в рамките на 2% на касова основа“, обясни Стайков.

Според него кабинетът е бил поставен пред свършен факт с актуализацията на бюджета, тъй като парите за тази година са изхарчени и няма откъде да се съберат необходимите средства до края на годината.

В програмата за управление е предвиден още и „обществен дебат за цялостната данъчна политика“. Икономистът коментира, че е хубаво сериозните реформи, като например промяна на модела и философията на данъчното облагане в страната, да минават през обществено обсъждане и така да се прокарат с голяма обществена подкрепа.

„Според мен необходимите реформи в данъчната система не са генерални, а по-скоро технически, които могат да се случат и без такова обществено обсъждане“, допълни той.

Икономистът е категоричен, че не е необходимо и обещаното от управляващите обединение на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“, тъй като дейностите, които извършват, са различни. „Виждането, че и двете събират приходи е твърде опростено и по тази логика, може да се съберат заедно и НЗОК и НОИ“, обясни той.

Неговата препоръка в тази насока е по-скоро да се подобри комуникацията между двете ведомства и да се изготви ясна политика за подобряване на работата им.

От лятото има ясна политическа воля за присъединяването на България към Европейския банков съюз, но едва преди дни стана ясно, че страната ни не е подала молба за участие в механизма до Европейската централна банка. Сега точката отново е сред приоритетите на управляващите.

Калоян Стайков обясни, че досега не е била подавана индикация за членство в съюза, защото е трябвало да бъде решен въпросът с КТБ. „Това вече е факт и спокойно може да започне работа по присъединяването към банковия съюз. То няма да стане бързо, тъй като за целта е необходима оценка активите на банките в страната и попълване на евентуални дупки, но трябва да започне“, заяви икономистът.

За него фокусът върху малките и средните предприятия, който заяви вече икономическият министър Божидар Лукарски, а е и вписан в управленската програма, е безсмислен. Големите предприятия в българската икономика са едва 0,2% от всичките, което означава, че подобряването на средата за малкия и средния бизнес реално означава подобряване на бизнес средата като цяло.

„Всичко, което се прави в тази посока, трябва да се прави с ясното съзнание, че почти всички предприятия в България са малки и средни и налагането на административни задължения трябва да бъде сведено до минимум“, добави в заключение той.