След стрес тестовете топката е пак в полето на банковия надзор

В края на миналата седмица БНБ публикува резултатите от Прегледа на качеството на активите и Стрес теста на българската банкова система (наричани тук опростено под общото име "стрес тестовете"). Притесненията, че нещо много страшно ще се случи след публикуването на тези доклади така и не се оправдаха, което в общия случай беше очаквано, пише икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Добрата новина е, че като цяло банковата система е стабилна и поне към момента не се очертава активирането на чл. 66, ал.2 от Закона за държавния бюджет за 2016 г. Това е текстът, който позволява да се поема нов дълг (до достигане на максималния размер на новия държавен дълг, който е разписан в същия закон, а именно 5,3 млрд. лв.) за, на практика, спасяване на банки. Лошата новина е, че като цяло резултатите от стрес тестовете съвсем не изчистват всички въпроси около банковата ни система и не гарантират, че тя е напълно предпазена от лоши практики, отчита икономистът. 

Голямото очакване на стрес тестове у нас безспорно беше провокирано от случая с КТБ, пише Ганев. Бързият срив на една от най-големите банки, с впоследствие осветлени множество лоши практики и съответно провал на надзора, постави с пълна сила въпросите дали секторът е наистина стабилен и дали тези практики са ограничени само до КТБ. На първия въпрос получихме отговор по естествен път - банковият сектор мина безпроблемно през сътресенията и паниката около КТБ. Общата картина на резултатите от стрес тестове потвърди това, което вече знаехме - банковата ни система е добре капитализирана и ликвидна. Вторият въпрос, също очаквано, не получи категоричен отговор. Индивидуалните резултати от прегледа на активите по банки наистина показват покриване на всички регулаторни изисквания и след направените корекции. Размерът на корекциите по банки обаче говори за по-различно поведение на някои местни играчи, които имат наложени по-сериозни корекции и съответно ще трябва да увеличат капитала си. Докладите на БНБ не разкриват в детайли какво е наложило тези корекции.

Оценката на кредитната агенция Фич за проведените стрес тестове у нас е напълно в унисон с тези наблюдения - никакви изненади, без проблеми за чуждите банки и по-големи корекции в някои местни играчи. Причината за това условно деление според кредитната агенция е по-доброто управление на риска от страна на чуждите банки и най-вече по-високите стандарти, идващи от "майките", тоест привнесени банкови практики. В съобщението на Фич се отбелязва и че едва ли местните банки ще имат проблем да повишат капитала си. Това обаче само по себе си не гарантира, че разделителната линия по отношение на банковите практики ще изчезне. Последното е работа на надзора, който не беше успешно приложен по отношение на КТБ и който и сега не е достатъчно прозрачен по отношение на моделите на работа и различните практики в сектора. Неслучайно Фич също отбелязва, че няма достатъчно детайли нито как е оценено качеството на активите, нито как са направени корекциите по отношение на капитала за отделните банки.

На практика и след стрес тестовете топката е изцяло в полето на надзора. Големият въпрос за финансирането на свързани лица остава открит, а именно това беше в основата на фалита на КТБ. Това, което можем да кажем, е, че подобен модел на огромни експозиции към свързани лица не е системен за банковата ни система. Дали обаче цялата банкова система е изчистена от подобни практики, не можем да твърдим в резултат на стрес тестовете. В светлината на това основният извод, който си знаем след случая с КТБ, остава в сила - банковият надзор трябва да се затегне и да бъде по-прозрачен. Последното е обвързано и с доверието и ни препраща към темата за евентуалното присъединяване на България към т. нар. единен банков надзор в ЕС.