Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Том ван Оорсхот: В борбата с корупцията в България не виждаме голям напредък

Правителството трябва да стимулира компаниите да инвестират много в проучвания, твърди холандският посланик в страната ни

Том ван Оорсхот: В борбата с корупцията в България не виждаме голям напредък

Снимки: Олег Попов, Investor Media Group

Том ван Оорсхот е посланик на Нидерландия в България от 2013 г., когато замени на тази позиция Карел ван Кестерен.

Ван Оорсхот е роден през 1955 г. в Хага. Завършил е гражданско и международно право в Лайденския университет. През 1982 г. започва работа в Министерството на външните работи, където през годините заема различни позиции.

От 2000 г. насам той е последователно заместник-посланик в Унгария и Турция, а в периода 2009 – 2013 година е директор „Правни отношения“ в Министерството на външните работи.

Преди дни в София се проведе първото от серия събития, посветени на "умните градове", организирани от холандското посолство в България в партньорство с агенцията за иновации Innovation Starter.

За холандския опит в тази сфера, за напредъка на България към еврозоната и Шенген, за реформите в правосъдната система и перспективите за интеграцията на Западните Балкани в  ЕС разговаряме с Н. П. Том ван Оорсхот, посланик на Нидерландия в България.


Ваше превъзходителство, много ви благодаря за това интервю и за отделеното време.

Благодаря за поканата и за вашия интерес към темата за умните градове.

Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Великобритания са едни от водещите иноватори в света според Световния индекс на иновациите за 2017 г. Колко важни са иновациите за Вашата страна и как подкрепяте тяхното развитие?

Иновациите са от основно значение за нашата страна. Както знаете, тя е изключително гъсто населена и е изправена пред всякакви проблеми, като урбанизацията, но също и такива, свързани с климатичните промени. Ние разбрахме, че не можем да ги разрешим чрез старите методи и трябва да сме иновативни. Холандците са много прагматични и се надяваме, че с талантите, които имаме в страната, ще можем да стимулираме тези хора, за да се справим с проблемите на деня.

През 2016 г. Амстердам спечели наградата на Европейската комисия за Европейска столица на иновациите. Какви роли според вас могат да изиграят правителството, бизнесът, гражданите и науката в контекста на Умните градове и общностите?

Секторите, които изброихте, са от огромно значение и трябва да работят заедно. Мисля, че тук Амстердам направи разликата, защото успя да обедини интереса и ролята на общината, бизнес обществото, гражданите, неправителствените организации и образователните институции. Ако те работят съвместно, могат да постигнат много повече. Общината създава средата, в която се осъществяват тези проекти. С известно финансиране и намаляване на регулациите, за да дадат възможност на другите участници/акционери да използват талантите си. Бизнес обществеността и образователните институции трябва да работят заедно и това се случва в Холандия. Гражданите играят основна роля, защото умните градове са за гражданите. Мисля, че това, което спечели наградата за Амстердам е, че подходът не е отгоре надолу, а отдолу нагоре. Те наистина са помислили за тревогите на гражданите, какви са техните притеснения и как да бъдат разрешени, така че това е подход, базиран на решенията.

Можем ли да кажем, че това сътрудничество е жизненоважно, за да могат стратегиите за умна специализация да бъдат наистина успешни?

Да, определено. Наричаме го „златният диамант“. Има четирима акционери и всички те допринасят за това сътрудничество. Съвместната работа и организацията са ключови. Ако те работят поотделно, никога няма да достигнат до такива иновативни решения. Всеки играе някаква роля, но те могат взаимно да се стимулират.

Корпоративната политика To The Top, която започна през 2011 г., има за цел да помогне на холандските компании в техния бизнес, инвестиции и износ. Какви са вашите препоръки в тази сфера за България?

Наистина, правителството трябва да стимулира компаниите да инвестират много в проучвания, защото те са изключително важни за тях. Ролята на правителството може да бъде в осигуряване на финансиране, но и в създаване на необходимата регулаторна среда. Така че ако говорим за правителството, това е основната му роля, не става въпрос единствено за финансиране, а за намаляване на броя регулации. Тогава бизнес обществото ще разбере, че бъдещето е в проучването и че трябва да работи с университетите. Ако те правят проучвания без реално приложение, това не е бъдещето, те трябва да работят заедно.

Работи ли българското правителство с компаниите, какво мислите за това сътрудничество в страната?

Мисля, че тепърва започва. Правителството разбира бъдещето. Ако мога да ви дам един съвет – смятам, че е много важно да имате дългосрочна стратегия, да се придържате и да я внедрявате.

Ще ви дам един пример. Преди 8 години в Нидерландия създадохме стратегия, наречена Top sector approach. След това определихме 8 сектора от икономиката, върху които правителството да се фокусира своите усилия. Говорим за нови материали, воден сектор, който, разбира се, е много важен в Нидерлания, химичната, но и здравната индустрия. Това са топ секторите, които правителството стимулира и в които опитваме да насърчаваме това съдействие. Осем години по-късно виждаме ползите от това и че системата работи, но отнема време.

Страната ви е най-големият инвеститор в България за последните години. Но смятате ли, че България може да увеличи присъствието си в бизнес сферата в Нидерландия? Кои пазари според вас са най-привлекателни за българите?

Мисля, че в Нидерландия има пазар за българските продукти, особено в хранителния сектор и смятам, че България може да се рекламира по-добре. Мебелите са един добър пазар в страната, който трябва активно да се разработва.

Вие неколкократно сте заявявали, че много холандски бизнесмени биха инвестирали в България, но им липсва чувство за сигурност. Какви са основните причини за тези колебания?

Определено това е върховенството на закона. Знаете, че винаги съм бил много критичен към върховенството на закона точно поради тази причина. Смятаме, че има ясна връзка между върховенството на закона и икономическото развитие. Ако има недостатъци в правната система и не можем да разчитаме на независима правосъдна система, компаниите не са склонни да идват в страната. Защото те инвестират собствените си пари и ако не са сигурни, че парите им са в безопасност, просто няма да дойдат.

Тъй като говорим за правосъдната система, смятате ли че през последните години настъпиха промени и бяха направени стъпки в правилната посока?

Да, бяха направени някои малки стъпки, но процесът е много бавен. Има проектозакони, но основните ни притеснения не са свързани с тях, защото те са просто инструмент за достигане на целта. А тя е конкретни мерки за борбата с корупцията и особено тази по високите етажи. За съжаление там не виждам особен напредък.

През последните години Румъния полага сериозни усилия за реформиране на собствената си съдебна система както и в борбата с корупцията по високите етажи. На какво се дължи този напредък и защо според вас България се бави в постигането на същите цели?
Вие вече отговорихте на 2-рата част на въпроса, но ако говорим за Румъния...

За мен като посланик в България е трудно да коментирам ситуацията в Румъния, но е ясно, че трябва да има независима комисия, която да разследва случаи на корупция по високите етажи. Това е от основно значение за подобряването на имиджа на България. Вашата страна сама трябва да реши как да стане това, но трябва да видим ангажираност и напредък в тази сфера, нещо, което не виждаме. Виждаме малки законодателни промени, но това е изключително важно.

Преди няколко седмици Вие подчертахте колко важен е случаят с Корпоративна търговска банка и че хората заслужават да знаят истината за него. От тогава беше публикувана стенограмата от първото заседание при президента за банката. Какво мислите за нея?

Както правилно отбелязахте, аз винаги съм подчертавал нуждата от прозрачност. Данъкоплатците и притежателите на банкови сметки имат право да знаят истината за фалита на банката, а ние все още не я знаем. Не става въпрос за прозрачност по време на дискусиите на Министерския съвет. Не мисля, че това е правилният начин. Смятам, че Министерският съвет трябва да обсъжда тези неща и конфиденциалността по време на тези дебати е много важна. Това не е начинът.

Имаме нужда от откритост от прокуратурата, на какъв етап е разследването и кой стои зад събитията в банката, как са се случили те и какво стана с парите. Данъкоплатците биха искали да разберат това.

Смятате ли, че ще разберат?

Не знам, надявам се.

Страната ви прие Председателството на Съвета на ЕС през 1-вата половина на 2016 г. България ще поеме тази роля в началото на 2018 г. Какви съвети бихте дали на българското правителство за председателството и какви според вас трябва да бъдат основните приоритети на страната ни по време на председателството?

Мисля, че програмата на Тройката (Естония, България и Австрия, б. ред.) е почти завършена и националната програма на България ще бъде завършена до края на годината. Но има ясни приоритети, които са част от всяко председателство. Един от тях е миграцията, но и завършването на вътрешния пазар и по-специално дигиталния пазар. Имаме и климатични промени.

Но Европа е изправена и пред нови предизвикателства. Като дебатът за бъдещето на Европа, каква е нашата позиция, а и Brexit заема челно място в програмата.

Никой не знае какъв ще бъде изходът, така че за съжаление този въпрос стои на дневен ред и за българското председателство.

Има някои сложни за обсъждане въпроси. Мисля, че добрата подготовка е изключително важна, българското правителство осъзнава това и тя вече тече. Успяхме да предоставим обучение за някои от държавните служители и да споделим нашия опит.

Но зависи изцяло от вас да придадете собствен отенък на председателството ви. Добре е, че България сама формулира своите приоритети, но те до известна степен приличат на нашите.

Преди година вие повторихте позицията на Холандия, че България не е готова за прием в Шенгенското пространство. Има ли някаква промяна в позицията на вашето правителство по този въпрос?

Това отново ни връща на въпроса за върховенството на закона. Както знаем, ние свързваме приема в Шенген с върховенството на закона. Докато има пропуски във върховенството на закона, не смятам, че позицията на холандското правителство ще се промени. Борбата с корупцията по високите етажи е много важна.

 

Наскоро България, Вишеградската група и други страни от Централна и Източна Европа подкрепиха „Европа на една скорост“ базирана на солидарността. Холандия, както и други страни от Западна Европа, включително Германия и Италия, изглежда предпочитат Европа да се развива на две или повече скорости. Какво според вас е бъдещето на Европа?

Това е въпрос, който всички трябва да обсъдим заедно. Но ако трябва да съм откровен, съществува риск Европа да не се развива с еднаква скорост и това вече се вижда. Имаме членове на еврозоната и членове на Шенген. Не всички страни са част от всички договори.

България трябва да е наясно с тази ситуация и да ускори темпа на реформи, за да може да навакса с другите. Защото страни като Холандия се развиват много бързо. Ако България и други страни изостават, развитите страни няма да искат да работят с тях.

Аз лично смятам, че Европа трябва да се обедини и да се развива съвместно. Това е желанието и на холандското правителство, но ако разликите станат прекалено големи, тогава съществува рискът от две или повече скорости.

А ако говорим за целия регион на Балканите и интеграцията му, колко време мислите ще отнеме интеграцията му в ЕС?

Имате предвид Западните Балкани?

Да, точно така.

Мисля, че за Западните Балкани е важно да имат европейска перспектива, но това до голяма степен зависи от нивото на реформи и как страните изпълняват европейските критерии. В миналото има примери, че ако тези критерии не бъдат изпълнени и вие сте част от семейството, това създава проблеми. Ние смятаме, че всички страни трябва да бъдат съдени по собствените им заслуги, собственото им темпо на реформи, за да изпълнят тези критерии. А те са много ясни. Страните знаят какво да правят, но трябва да покрият тези изисквания, за да имат реална европейска перспектива.

Говорите за съдебната система, корупцията и фактът, че напредъкът на България е много бавен. Защо смятате, че ситуацията е такава?

Надявам се, че българите знаят това по-добре от мен. Мисля, че има замесени интереси, които забавят въвеждането на реформите. По време на 4-годишния ми престой тук разбрах, че има голямо желание за реформи. Има много смели хора, които открито говорят за тях и се стремят към тях. Мисля, че те имат нужда от повече подкрепа. Като цяло, населението подкрепя реформите, но очевидно е много трудно всички да бъдат убедени. Има сериозни влияния, които пречат на промените. Не казвам, че е лесно да се правят реформи, но темпът на въвеждане трябва да се ускори.

През март в Холандия се проведоха парламентарни избори. Оттогава нeколкократно се говореше за формиране на коалиция, но преди седмица поредният опит претърпя неуспех. По-дългият период за формиране на правителство не е нещо необичайно за страната ви. Какво смятате, че ще се случи? Ще има ли нови опити за формиране на по-широка коалиция или шансовете за правителство на малцинството стават все по-големи?

Ситуацията е изключително сложна, но както правилно отбелязахте, това не е нещо необичайно за Холандия и не бих казал, че поставяме рекорди, но дискусиите наистина са много сложни.

За мнозинство в правителството трябва да се присъединят 4 партии към коалицията. Не смятам, че целта е да се формира правителство на малцинствата, защото то не е стабилно.

Всяка страна има нужда от стабилно правителство и Холандия не прави изключение. В момента текат опити за формиране на коалиция от 4 партии. Ако те се провалят, не знам какви варианти ни остават. Много е сложно.

Имаме разделена политическа сцена с толкова много партии в парламента и това прави формирането на правителство с мнозинство много трудно. Но съм уверен, че ще бъдат положени максимални усилия за създаване на тази коалиция.

Вижте видео материала във втората част на Invest/Or:

гледано: 4799   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Коментари (3)

0
 
19
 
3
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
ХАХАХА, каква борба с корупция БЕ??? Прасето, черепа и т.н. се тъпчат с държавни поръчки, а мутрата им ги подарява през 15 чиновника!!! Мафията отдавна ни управлява. По-интересното, е че всеки го знае, а плямпа, колкото да не заспи! Ако искаха да ни помогнат всичките тези външни наблюдатели, то бабичката Меркел трябваше да подшушне на мутрата какво да направи! Една Германия може да ни сложи в релси за отрицателно време, но не иска. Всичко се знае, кои фирми на кого са и през кои фирми се усвояват поръчки и се изкупуват на безценица държавни активи и подобни. Знае се къде се перат парите. ВСИЧКО е пределно ясно, защото пътят на парата винаги свети! След като всичко се знае, значи прасето е с протекции от бабата един вид! А ние като българи можем единствено да се противопоставим с протести, както и с бойкот на продуктите и услугите, продавани от доказани мафиоти!
1
 
16
 
2
преди 2 месеца
Как ще има напредък, когато все едно и също престъплено задкулисие издига и назначава за политици, съдии, прокурори и други държавни служители само изключително корумпирани хора?
2
 
16
 
1
преди 2 месеца
За жалост е много прав :( Поздравления за материала

Още от Имената на бизнеса
Виктория Миткова: Обмисляхме инвестицията във ВУЗФ с години