Българската борса има убийствена корелация. Странна корелация. Тя само може да пада...Защо ли!? Веднага бих ви отговорил, защото сме идиоти..., но не е точно така. Не, че не сме идиоти, но все пак има и обяснение. И тя е, че тази корелация е изкуствена, не е подплатена с реални събития, тя не е вследствие от нещо. Поради простата причина, че тя е еднопосочна. Ще го повторя още веднъж за момчетата с графики и без акаунти. Корелацията с чуждите борси е еднопосочна. Когато навън падат, ние веднага реагираме. Без да се замислим за секунда. Ние сме като един Георги Димитров пред Сталин. Падаме силно, без достойнство, но с мерак. Когато те растат, ние не. Ние не можем да си позволим такова нещо. 

Истината е, че просто никой не прави арбитраж и затова няма реална корелация. В началото на кризата имаше такава, когато чуждите инвеститори се оттегляха от нашата борса. Сега вече, когато няма кой да напусне пазара, тя остана само в главите ни. Сега, когато няма кой да влезне на нашия пазар, тя отново е само в главите ни.... И това е нещо, което е ок. Аз нямам проблем с това. Знам, че подценяването или надценяването на един пазар е временно явление. Нещо такова наблюдавахме от 1998 до 2001. Бих казал, че тогава сесиите бяха ужасно дълги и много по-зле от тези. После качиха компенсаторките на борсата, та нещо се раздвижи. Идеята ми е, че сегашното състояние не е нещо, което не сме виждали. Просто тогава имаше логика, нещо, което сега не виждам.

Първото нещо, което ми прави впечатление, е липсата на стратегия и визия от страна на трейдърите. Купуват се или се продават акции, без да се изследва компанията и какво се случва с нея. Това се обяснява с обичайното твърдение, че отчетите са напудрени, нещо, което се случва и то не рядко, но има и начини да се чете между редовете. Притеснителното е, че на борсата има все по-малко специалисти и все повече хора, които четат графики, които хейтват просто защото не са инвестирали никога, или студенти по икономика, които имитират модерните напоследък апокалиптични изказвания. Трейдъри, които цитират Пректър и Елиът и не са чували за Мохамед Ел-Ариан или Джоузеф Стиглиц. Подчинени на модата, те говорят и бълват песимистични прогнози и естествено се давим в българското блато на омразата и песимизма.

Малцина от хората, които търгуват, знаят първо какво искат, къде биха били след една година. Като отговорите на тези въпроси, минават през прогноза за развитието на даден район или континент, отрасъл, сектор, и тогава до избор на компания, след щателно анализиране на нея, нейните конкуренти и доставчици. Естествено трябва да се отделя плявата. Преди години беше модерно да се купуват акции на производителки на храни или на земеделски земи, като тезата беше, че заради увеличаващото се население по света скоро ще има недостиг на храни и цените ще растат. Колко си направиха труда да проверят статистиката на ООН, която говори за коренно противоположно мнение и то е че населението на света намалява, като очакванията са за ЕС и Русия да е с 200 млн. по-малко през 2050 г.

Вторият проблем, за който искам да говоря, е въпросът с посредничеството. Днешните корпорации с огромен брой акционери са коренно различни от някогашните семейни предприятия. В тях съществува разделение между собствеността и контрола, при което мениджърите могат да управляват дадена компания основно в своя полза, макар и да притежават съвсем малка част от нея. Проблеми с представителството има и при инвеститорите на капиталови пазари – пенсионни и взаимни фондове. Хората, които взимат инвестиционните решения и оценяват представянето на дружествата – го правят не от свое име, а от името на тези, които са им доверили средствата. По цялата верига на това представителство загрижеността относно резултатите се превръща във фокус върху краткосрочните печалби.

Тъй като заплащането не зависи от печалбите в дългосрочен план, а от цените на акциите на борсата, портфолио мениджърите естествено вършат това, което може да покачи стойността на акциите на взаимният им фонд - дори ако това включва поддържане на цена на позиции, и ходове с творчески елемент. Текущата печалба или състояние са водещи фактори при взимане на инвестиционни решения... с чужди пари. Сами разбирате, че е много лесно аз да кажа, че ще управлявам средства (които не са лични, да взимам добра заплата, бонуси, да си купувам евтини клиентски акции) на базата на някакво мое странно виждане за корелация с новозеландската борса или още по-странно на базата вълновия технически анализ. Без значение липсата на къси продажби за да може бикове и мечки да печелят от пазара, без марджин, за да осигури необходимата ликвидност за този вид анализ. Този тип мениджъри не продават, а изсипват. Изсипват, защото не са техни акциите.

Истината е, че на борсовата търговия се гледа като на хоби. Тя е едно скъпо хоби за всички – от дребните спекуланти до ПФ. Може би е време да започнем да гледаме професионално, и с едно сериозно отношение да преценим сегашната ситуация, да разберем къде да сме и какво искаме да имаме, не до края на борсовата сесия, а за година, две или повече... Аз не казвам нищо ново, което светът не е видял в борсовата си история, затова и ще завърша с една реплика на Бъфет по повод покупката му за 20 млрд., плюс 10 млрд. задължение, на железопътната компания Санта Фе. Когато всички анализатори го обявиха за глупак и му обясняваха, че такава криза не е имало и Пректър чакаше трета световна война, Бъфет им каза: „Когато всички са умрели от страх, трябва да си смел... а когато злато капе от небето, обичам да го събирам с кофи, а не с напръстник...”

Гледайки участниците, лутащи се на нашата борса между изсипванията и форумите, се сещам за друга негова реплика: „Кризата беше като отлива, просто показа кои са без бански!”