В света на частния капитал назряват все по-големи рискове

Ню Орлиънс е известен с това, че е парти град, който сякаш обитава паралелна вселена - това, което се случва на Bourbon Street, обикновено остава там, колкото и диво да е. Не е така обаче в бързо разрастващия се свят на американския частен капитал.

Базираният в Ню Орлиънс Пети окръжен апелативен съд на САЩ се произнесе в полза на шест групи от фондове за частен капитал и хедж фондове, които отхвърлят правилото за прозрачност, въведено миналата година от Комисията по ценни книжа и борси (SEC), пише FT.

Новите правила налагат на групите за дялово участие, хедж фондове и недвижими имоти да започнат да издават тримесечни отчети за представянето и таксите, да извършват годишни одити и да спрат да третират преференциално някои инвеститори относно обратните изкупувания и специалния достъп до портфейлни холдинги.

Подобни концепции отдавна са стандарт на публичните пазари, но не се преглъщат от много могъщи играчи от сферата на частния капитал. Затова и решението на съда се посреща с радост от много финансисти и с ужас от групите за защита на потребителите.

Какви да са заключенията на трезво мислещите инвеститори? Първо, тази сага ще подчертае впечатлението, че съдебната система на САЩ става все по-пристрастна. В крайна сметка причината, поради която делото беше заведено в Ню Орлиънс, е, че Луизиана е червен щат, чиито републикански лидери са предразположени да не харесват това, което прави контролираната от демократите администрация във Вашингтон. Двама от тримата съдии по делото са назначени от бившия президент Доналд Тръмп, а другият - от Джордж Буш.

Такова правно пазаруване не е ново. Вонята от политическата партизанщина в САЩ обаче се засилва. Жалко е, че решението в Ню Орлиънс засилва усещането за партийна съдебна система, се казва в материала.

Вторият момент е, че тъй като републиканците залагат на правно пазаруване, все повече инициативи на Комисията за ценните книжа и борсите са в риск да бъдат отменени. Наскоро предложените реформи в пазарната търговия на държавните облигации и отчитането, свързано с климата, изглеждат особено уязвими.

Това също е жалко, защото промените в правилата ще подкопаят доверието в предсказуемостта на американската политика. Освен това предложените реформи на пазара на облигации и отчитането на изменението на климата са разумни: първото има за цел да намали (много реалния) риск пазарът на държавни облигации да не функционира добре. Второто насочва САЩ в посоката, в която отиват повечето водещи световни икономики.

Третият голям урок от Ню Орлиънс е може би най-важният: инвеститорите от всякакъв вид трябва да се запознаят много по-добре с рисковете, които дебнат в света на частния капитал. Новините в разделите „Бизнес“ и „Финанси“ обикновено се фокусират върху публични компании, които по дефиниция са по-лесни за проследяване, отбелязва още FT.

Една често пренебрегвана реалност на американския капитализъм е, че частните компании винаги са играли огромна роля в икономиката. Отделно отпечатъкът на частния капитал се е увеличил през последните две десетилетия.

Американският инвестиционен съвет казва, че сега в САЩ има 32 хил. компании, подкрепени от частен капитал, в които работят 12 млн. души. Общо 34 млн. американци са инвестирали парите си за пенсия в този сектор. FTI Consulting изчислява, че средната възвръщаемост достига 15% през последните 20 години – наполовина повече от тази на S&P 500.

Играчите с частен капитал твърдят, че по-строгите регулации ще смажат тази невероятна възвращаемост и настояват, че такива не са нужни, тъй като техните инвеститори са много сложни. Има известна истина и в двата пункта: хората с голямо нетно богатство, които доминират в сектора, биха могли и трябва да разбират тежестите за отчитане на публичните компании, които са скъпи и тромави.

FTI изчислява още, че предложенията за оповестяване на SEC обхващат 650 страници и посочва, че „за разлика от техните големи публично търгувани конкуренти … повечето фирми за дялово инвестиране и фондове за недвижими имоти обикновено нямат големи вътрешни отдели за съответствие, които да се справят с това“.

Този сектор обаче вече не е само за богатите хора. Причината, поради която пенсиите на 34 млн. американци са инвестирани в частен капитал, е, че в тази посока се втурнаха множество основни фондове. Като се има предвид това, желанието на регулаторите за по-голяма прозрачност и защита изглежда напълно разбираемо, особено след като по-високите лихвени проценти ще намалят възвръщаемостта през следващите години.

Разбира се, има друг начин за разрешаване на този проблем: самите собственици на активи сега могат да поискат по-добро разкриване на информация или да напуснат сектора. Това е единственият рационален отговор на съдебното решение.

Има обаче проблем и с този сценарий: частните капиталови фондове обикновено имат дълги периоди на блокиране. Отделно, според финансовата история, собствениците на активи обикновено изискват само основни нива на прозрачност след, а не преди бедствието.

Може би този път инвеститорите с частен капитал ще бъдат по-мъдри? В крайна сметка влиянието на нарастващите лихвени проценти върху бизнес модела на частния капитал вече става ясно. Ако собствениците на активи не се събудят и не поискат прозрачност и справедливо отношение, което регулаторът вече не може да изисква, някои ще се сблъскат с неприятни сътресения в бъдеще.

Махмурлукът след партито никога не е приятен, особено ако е неочакван и това го знае всеки закоравял посетител на Bourbon Street, пише в заключение Financial Times.