Дълговата криза през май удари най-силно борсите в Източна Европа

Големият бюджетен дефицит на Гърция насочи вниманието на инвеститорите по целия свят към високите нива на задлъжнялост в много от развитите държави и предизвика силен трус на световните финансови пазари през май, който засегна най-силно фондовите борси в Източна Европа.

Невижданите досега нива на дълг в страни като Испания, Ирландия, Португалия, Великобритания и САЩ, както и неспособността на еврозоната да отговори адекватно на фискалните си затруднения, доведоха до отлив на инвеститорите от еврото и от пазарите на ценни книжа по целия свят. Най-много обаче пострадаха борсите в Източна Европа, начело с Украйна и Гърция, както и тази в Румъния.

Очаквано основният гръцки борсов индекс ASE стана един от най-губещите в света, като изгуби 17% през май и увеличи загубата си от началото на годината до малко над 29%. В началото на май Гърция получи достъп до спасителен фонд от 110 млрд. евро, но притесненията, че това само ще увеличи задлъжнялостта на страната, без да разреши икономическите й проблеми, надделяха.

Резките понижения на Атинската фондова борса накараха финансовият регулатор в страната да забрани за два месеца късите продажби на акции в края на април. Малко след това Германия изненадващо наложи забрана върху късите продажби на акциите на най-големите банки и застрахователни компании в страната до 31 март следващата година. Неочакваният ход на страната, който не бе съгласуван с нейните партньори от ЕС, предизвика вълна от разпродажби на фондовите борси по целия свят.

Бюджетният дефицит на Гърция възлезе на 13,6% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП) през 2009 г. и правителството разработи програма за неговото намаляване до 4,9% през 2013 г.

В Естония, която също провежда сурови фискални реформи, за да намали бюджетния си дефицит, главният борсов индекс OMX Tallinn отстъпи с 10,4% през май, но все още се намира с 35% над нивото си от миналия декември. През май страната стана 31-та членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и освен това получи зелена светлина от Брюксел за своето присъединяване към еврозоната в началото на 2011 г.

Още по-малък е спадът на борсовите индекси в съседната на Гърция Турция, докато веднага след гръцкия ASE по загуба се нарежда основният румънски индекс BET, който се е понижил с близо 14% през май. Румъния разчита на помощ от Международния валутен фонд, за да се справи с големия си бюджетен недостиг, като мерките на правителството за намаляване на разходите в държавния сектор предизвикаха сериозни протести в страната през този месец.

Страховете, че масивните фискални дефицити в Европа ще тежат на възстановяващата се от ипотечната криза през 2007 икономика, и ще доведат по политически кризи в дългосрочен план, намериха своя най-силен израз на пазарите на ценни книжа в развиващите се страни като Украйна и Русия, които са твърде зависими от цените и износа на суровини.

Украинският индекс PFTS потъна с цели 29% през май, след като постигна завиден ръст от близо 64% в рамките на първото тримесечие на тази година. Извънредно високата нестабилност на украинската борса през май накара финансовия регулатор да започне разследване на резките изменения на индексите. Главният индекс PFTS, който обединява 20-те най-големи компании на Украинската фондова борса, падна с над 6% на 25 май, след което се повиши със 7,7% на следващия ден.

За силния спад на украинската борса през май допринесе и новината, че МВФ може да отхвърли искания от украинското правителство заем от 19 млрд. долара, който да замести сегашната кредитна линия от 16,4 млрд. долара. От нея досега са усвоени 10,6 млрд. долара, като Украйна се надява да получи транш от 4 млрд. долара през юни, което би върнало доверието на международните инвеститори към страната.

В рамките на периода от 2000 до 2009 г. фондовата борса в Украйна донесе възвръщаемост от близо 900%.

На фона на силните спадове в региона борсовите индекси в България отчитат сравнително по-малък спад през май в интервала от 6,2% до 8,5%. Водещият индекс на БФБ Sofix обаче губи 10,7% от началото на годината заради нестабилността на международните пазари, ниската ликвидност, тревогите за ефекта от дълговата криза в Гърция върху страната ни и неясната икономическа политика на правителството.