Централните банки от Г-20 отложиха затягането на паричната политика

Централните банки на страните от групата на Г-20 решиха да отложат затягането на паричната политика и изтеглянето на спешните стимули от икономиката заради големите нива на задлъжнялост на няколко от страните в еврозоната, които заплашват да попречат на глобалното възстановяване.

Това стана ясно от първия ден на срещата на ръководителите на централните банки на 20-те най-развити икономики на света, която се провежда днес и утре в гр. Бусан в Южна Корея. Според тях реакцията на финансовите пазари на дълговата криза в Гърция през миналия месец се е превърнала в препятствие за увеличението на основните лихвени проценти, предаде Bloomberg.

Дори президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише промени своята стратегия за парична политика, след като еврото преживя най-сериозния си тест от своето създаване. Междувременно членовете на управителния съвет на Федералния резерв на САЩ Чарлз Еванс и Денис Локхарт изразиха и опасения, че сътресенията на финансовите пазари ще забавят темповете на икономически ръст на САЩ.

Според Уилям Уайт, бивш главен икономист на Банката за международни разплащания, несигурността пред икономиката съвсем очаквано е намалила готовността на централните банки и финансовите пазари за по-високи лихвени проценти.

В замяна на меката парична политика централните банки ще изискат от финансовите министри на Г-20 да се въздържат в своите разходи и да овладеят големите държавни дългове и бюджетни дефицити. Това на свой ред може да доведе до обществено недоволство в Южна Корея заради притеснения, че тежестта от прекрояването на световната икономика може да падне несправедливо върху развиващите се страни.

Според анализатори финансовите министри на страните от Г-20 ще застанат зад плана за намаляване на фискалните дефицити в Европа и ще търсят начин да изгладят големите дисбаланси, натрупани в световната икономика.

Ръководствата на централните банки от групата на Г-20 се опасяват, че в момента най-голямата заплаха пред възстановяването на световната икономика е опасността банките да спрат да отпускат заеми, което ще замрази финансовите пазари, както се случи през 2008 г.

Заради дълговата криза ЕЦБ не само отложи увеличението на основния лихвен процент, но и се намеси на пазарите на държавни ценни книжа, след като преди това премахна изискването си за минимален кредитен рейтинг на гръцките държавни облигации.

В тази връзка и Австралийската централна банка реши да спре увеличението на основната си лихва през юни, а Руската централна банка понижи своя лихвен процент за 14-ти пореден месец през май.

Единствено Бразилия и Канада направиха изключение. В Бразилия централната банка предупреди, че ще затегне паричната си политика, за да държи под контрол инфлацията, а Канадската централна банка реши да удвои до 0,50 на сто основния си лихвен процент през тази седмица.

Финансовите министри и централни банкери от Г-20 ще обсъдят и възможните промени в регулацията на финансовата система, но според анализатори те няма да успеят да постигнат единство по този въпрос.