България би могла да приветства всяко компромисно предложение, което дава гаранции, че въвеждането на данъка върху финансовите сделки в ограничен брой държави-членки на Европейския съюз (ЕС) няма да доведе до негативни ефекти върху икономиките на другите държави-членки, които не участват в засиленото сътрудничество.
Това е позицията на България, изразена по отношение на напредъка по предложението за въвеждане на данък върху финансовите сделки в 11 държави членки на ЕС чрез процедурата за засилено сътрудничество.
Прогресът бе основна точка в дневния ред на заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономическите и финансови въпроси (ЕКОФИН), провело се на 9 декември. Председателството отчете напредъка по обхвата на данъка върху сделките с акции, докато по отношение на данъчното облагане на сделките с деривати все още остават отворени ключови въпроси.
Позицията на България, която е страна извън групата на засиленото сътрудничество, е публикувана в месечното издание „Основни икономически и политически решения в ЕС“ на дирекция „Икономическа и финансова политика“ на Министерството на финансите.
В групата на засилено сътрудничество попадат Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Това са и 11-те страни членки, които са единодушни за прокарването на закон върху търговията с акции и деривати, след като разговорите за общоевропейски закон върху финансовите трансакции пропаднаха през 2012 г.
У нас темата отново бе на дневен ред, след като в програмата на новия кабинет попадна предложението за „въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари“. Участниците на капиталовия пазар смятат, че идеята е формулирана неясно, че е неоснователна и дори безсмислена.
Не само че е записан в управленската програма на правителството, но и в началото на декември от КНСБ лобираха за по-бързото въвеждане на подобен данък. Лидерът на синдиката Пламен Димитров предложи да се облагат с определен процент всички сделки с акции и облигации, както и операциите с валутни курсове. Но реакцията на икономически анализатори и финансисти като цяло е негативна.
Друга новина, която касае инвестиционните посредници, е, че Управителният съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите определи размера на годишната вноска за 2015 г.
Сумата, която участниците във Фонда трябва да направят е в размер на 0,5 на сто от общия размер на паричните средства и 0,05 на сто от общия размер на останалите клиентски активи за 2014 г., определени на средномесечна основа.
Съгласно чл. 77н, ал. 4 от ЗППЦК годишната вноска се превежда на четири равни части в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие. До 30 януари 2015 г. посредниците следва да внесат четвъртата част от вноската за 2014 г., до 30.04.2015 г. – първата част от вноската за 2015 г., до 30.07.2015 г. – втората част от вноската, и до 30.10.2015 г. – третата част от вноската за следващата година.


Над 4600 нарушения установи Инспекцията по труда по Черноморието
Руски дронове атакуват кораби в Черно море: Как България и НАТО ще отговорят?
Божанов: Русия иска да блокира Черно море
До средата на зимата не се очаква недостиг на горива, след това има риск
Населението на ЕС трупа електронни устройства, не ги рециклира
Невромаркетингът разкрива какво харесваме, без самите ние да го осъзнаваме
Калениус: Дребният шрифт в регулациите не бива да пречи
Калениус: ACEA приветства споразумението за хибридите с Китай
България е фактор в световното каробаплаване и може да бъде лидер в индустрията
Нобеловата награда за икономика за 2026 г. е шамар за шефа на Фед Кевин Уорш
Audi Q7 записа рекорд на Euro NCAP
Дори в музея няма такъв Mercedes, а той е прекарал 35 години в хамбар
Renault събра 1000 поръчки за хечбек с цена 160 000 евро
Иновативни прозрачни дисплеи с изкуствен интелект променят шофирането
Volkswagen ограничи зареждането до 80% заради риск от пожар
Минималната заплата се определя по остарели данни, а цените растат
Йотова: Ако атаките в Черно море продължат, корабите няма да пътуват
Заради висок наем: 94-годишната Франка от Флоренция може да загуби дома си