Държавите от Европейския съюз (ЕС) все още остават силно разединени относно идеята за налагането на данък върху някои финансови трансакции до 2016 г., докато крайният срок за вземане на решението наближава, пише Wall Street Journal.
11 от 28-те страни членки, включително Франция, Германия, Италия и Испания, са единодушни за прокарването на закон върху търговията с акции и деривати, след като разговорите за общоевропейски закон върху финансовите трансакции пропаднаха през 2012 г. Противоречията обаче идват от това кои финансови инструменти да бъдат облагани и къде да отиват парите. Някои от държавите, водени от Франция, подкрепят идеята за данък единствено върху акциите и ограничен брой суапове за кредитно неизпълнение.
Други обаче са за налагането на по-широкообхватен закон, който да включва по-широк набор от деривати и следователно да генерира по-големи приходи за националните правителства. „Няма да подкрепим данък, който да служи само като параван“, заяви финансовият министър на Австрия Ханс Йорг Шелинг, визирайки френското предложение.
Облагането на финансовите сделки има широка подкрепа сред европейските избиратели на фона на милиардите, харчени от техните правителства за спасяването на фалиращи банки в последните години, а освен това все още е в ход съкращаването на публичните разходи. Някои финансови министри също подкрепят данъка като начин за ограничаване на високочестотната търговия и спекулациите, на които се гледа като на вредящи на националните икономики.
Съществуват обаче и страхове, че налагането на данък върху финансовите сделки ще подтикне инвеститорите да пренасочат трансакциите си към други страни, като това разубеди редица държави да подкрепят по-широкообхватен данък или идеята изобщо.
През 2011 г. Европейската комисия (ЕК) за пръв път предложи данък върху финансовите трансакции, но досега само 11 държави подкрепят идеята. Комисията предложи ставка от 0,1% върху сделките с акции и облигации и ставка от 0,01% върху трансакциите на деривати. Според изчисленият данъкът в този му вид ще генерира годишни приходи между 30 и 35 млрд. евро. Обсъжданите в момента варианти обаче ще носят доста по-ниски постъпления.


Капитанът на Полша: Отдъхнахме си след отпадането на България
България с втория най-голям ръст на цените на храните в ЕС за пет години
Военни самолети в небето над България с тренировъчни полети от понеделник
Швейцария отхвърли на референдум засилване на неутралитета си
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Швейцария отхвърли по-строг неутралитет, продължава със санкциите срещу Русия
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
5 нискокалорични рецепти за хормонален баланс
Израел сезира УЕФА за червения картон, показан от Георги Кабаков
20-годишна навигаторка загина при рали в Испания
Признаци, че майка ви се бърка много в живота ви