Ниските цени на петрола засилват напрежението в Близкия изток

В Близкия изток конфликтът между предвожданите от Саудитска Арабия консервативни сунити и алианса на шиитите на врага Иран се засилва. А сега заради срива на цените на петрола ситуацията става още по-непредвидима, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Когато през ноември картелът ОПЕК реши да не намалява тавана за производството на петрол, това се усети от всички петролни държави в Близкия изток. За някои това е просто неудобство, други обаче го считат за приближаваща се икономическа катастрофа.

Саудитска Арабия и другите монархии от Персийския залив - Кувейт, Обединените арабски емирства и Катар, разполагат с огромни парични резерви, с които биха могли да понесат ниски цени на петрола в продължение на няколко години, при положение, че цените се стабилизират около сегашното ниво. Стратегическите съюзници от Саудитска Арабия - Египет и Пакистан, пък ще се възползват от тази ситуация, тъй като по-евтиният петрол подкрепя икономиките им.

Но иранската икономика страда и без това от международните санкции, тъй като ядреният въпрос е все още нерешен. Ето защо ниската цена на петрола прави амбициите на страната много по-скъпи.

„Изглежда, че спадащите цени на петрола не интересуват арабските членовете на ОПЕК - за тях това е средство за оказване на натиск върху Иран. Страната участва в студена война и няколко конфликти в региона“, казва Риад Кахуади, управляващ директор на базирания в Дубай Институт по военни анализи в Близкия изток и района на Персийския залив.

Саудитска Арабия, най-големият производител на петрол сред страните от ОПЕК, е основен поддръжник за непромяна на обемите на добива. Намаляването не може да повиши цените, твърди страната, тъй като един евентуален недостиг ще бъде компенсиран директно от страни извън ОПЕК, като САЩ. Иран, който участва в конфликти в Йемен, Бахрейн, Сирия и Ливан, призова за намаляване на производството и по-късно разкритикува решението на ОПЕК.

Все още е неясно дали този икономически дисбаланс в региона ще доведе до политически промени. В Близкия изток външнополитически решения невинаги се взимат според икономическите интереси. По-ниските цени на петрола не променят задължително поведението на режимите, които се боят за оцеляването си.

Доказателство за това е подкрепата, която Иран предоставя на сирийския режим на Башар Асад. Той се бори срещу Ислямска държава, както и срещу умерените сунитски бунтовници, които са подкрепяни от Запада и монархиите от Персийския залив. Тази подкрепа е налице и през 2011 г. и 2012 г., когато иранската икономика страдаше особено силно от международните санкции. Други ирански съюзници в региона, като Хамас, джихадистите в палестинските територии и Хизбула в Ливан, всъщност едва ли се нуждаят от финансови средства от Техеран.

„Ние сме обхванати от динамика, която не се ръководи задължително от икономически, а от геополитически фактори", казва Али Вез, експерт по Иран в мозъчния тръст International Crisis Group. „Принципът, че Иран не иска да събори най-важния си съюзник в арабския свят и помага за възникването на област със сунитски екстремизъм в средата на Ливан и Ирак, е независим от икономическата ситуация".

„Ислямска държава“ също е принудена да приеме по-ниски приходи заради спада в цените на петрола. „Петролът е само част от приходите им, но въпреки това има силно влияние", казва Андреас Криг, експерт в Кралския колеж в Лондон. „За тях ще стане още по-трудно да продават петрол на турците или кюрдите, тъй като при такива цени те са по-малко склонни да поемат рискове".

И шиитското правителство в Багдад, най-големият враг на „Ислямска държава“, е силно зависимо от приходите от петрол. Но дори и когато цената на петрола бе доста по-висока, иракската армия в Мосул претърпя истинско поражение заради слабите си амбиции. Колебанията в цените на петрола едва ли имат значение за това.

"Ирак е една каша, там е без значение дали те ще спечелят повече или по-малко пари, защото корупцията е силно разпространена," казва Джамал Кашоги, саудитски политически анализатор и директор на новия телевизионен канал Al Arab News.

По-ниските цени на петрола дават възможност на различните страни да намалят своите скъпи субсидии за бензина и дизела. Те поглъщат голяма част от държавните бюджети в страни като Мароко, Йордания и Иран.

Египетският президент Абдел Фатах Сиси наскоро предприе редица непопулярни мерки. Евтиният петрол прави подобни политически ходове по-малко рисковани. Това засилва позициите на Сиси в период, в който ислямската опозиция можеше да се възползва от социално-икономическите вълнения. „Египет е огромен победител", казва бившият мениджър на хедж фонд Емад Мустак, който сега е стратег в консултантската фирма Ecstrat в Лондон.

В Пакистан, където премиерът Наваз Шариф намали през миналата година субсидията за бензина, клиентите на бензиностанциите се възползват и сега от по-ниските цени на петрола. Шариф, който е живял в изгнание в Саудитска Арабия след преврат през 1999 г., може да се възползва от ситуацията на петролния пазар, тъй като опозиционният политик Имран Хан се опитваше да разтърси страната със серия от митинги. Ниските цени на бензина обаче подкрепят курса на правителството.

„За Пакистан ниските цени на петрола са благодат“, казва Шакиб Шерани, някога икономически съветник на правителството, а днес член на мозъчния тръст Macro Economic Insights в Исламабад. „От политическа гледна точка тази тенденция е изключително полезна за правителството".