Петролът се върна към растеж в началото на седмицата

Петролът отчита покачване в началото на новата седмица, отлепяйки се от достигнатото повече от 5-годишно дъно в края на миналата седмица.

Контрактите върху суровия петрол с доставка през февруари поскъпват с 0,59 на сто до 58,42 долара за барел. Същевременно брентът с доставка също през февруари добавя 1,57% до 62,74 долара за барел.

Цените на петрола продължиха да спадат през миналата седмица, за да достигнат най-ниското си ниво от 2009 г. насам. Инвеститорите разшириха късите си позиции в очакване на по-ниски цени през новата година на фона на опасенията за нарастващото предлагане.

Търгуваният в Лондон брент с доставка през януари удари сесиен минимум от 61,35 долара за барел в петък – невиждано от юли 2009 г. ниво, преди да се установи при 61,85 долара, отчитайки спад от 3,48%.

За седмица януарските контракти върху брента поевтиняха с 10,45%, отчитайки третия си пореден седмичен спад.

Същевременно американският суров петрол с доставка през януари се срина с 3,57% в петък, за да затвори седмицата при 57,81 долара за барел, отбелязвайки също третата си поредна седмична загуба.

По този начин спредът между брента и суровия петрол достигна 4,04 долара за барел към края на търговията в петък в сравнение с 3,23 долара в предходната седмица.

Глобалното търсене на петрол през следващата година ще бъде по-слабо от очакваното досега според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Доставките от производители, които не са членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), пък ще са по-големи.

Потреблението ще нарасне с 230 000 барела на ден по-малко от очакваното през ноември, сочи последната прогноза на базираната в Париж 29-членна организация.

Същевременно производството от страни извън ОПЕК ще се покачи с по-бързи темпове, отколкото Агенцията прогнозира през миналия месец. По този начин добивът ще нараства още по-бързо от търсенето, което може да постави под допълнителен натиск възможността на някои страни да запълнят държавните си бюджети.

МАЕ посочи, че намалява прогнозите и защото икономиките на държави производители са засегнати от падащите цени. По-голяма част от понижението на цената за следващата година се дължи на Русия, където санкциите спъват растежа. 10 от 12-те члена на ОПЕК дължат значителна част от бюджетните си приходи на продажбата на "черно злато" според Bloomberg.

Междувременно месечният доклад на ОПЕК прогнозира, че световното търсене на произвеждания от картела петрол ще спадне до 28,9 млн. барела на ден през следващата година – най-ниското от 12 години насам, спрямо 29,4 млн. барела на ден през 2014 г.

Разпродажбите на "черното злато" се засилиха, след като ОПЕК реши да запази своя производствен таван от 30 млн. барела на ден на 27 ноември. По този начин 12-членният картел разочарова очакванията, че ще подкрепи пазарните цени, свивайки добива си.

В неделя ръководителят на ОПЕК Абдала ел Бадри заяви, че групата няма целева цена за петрола и призова страните от Персийския залив да продължат да инвестират в проучването и производството му. По думите му САЩ ще продължи да разчита на Близкия изток в продължение на много години.

Спадът на цената на петрола нанесе удар на валутите, влияещи се от износа на суров петрол. Случващото се повлия негативно и на апетита за рискови активи.

По думите на Бадри решението през ноември да остави изходните нива непроменени, не е било насочено към който и да е производител на петрол.

"Някои твърдят, е това решение е било насочено към САЩ и шистовия нефт. Всичко това е невярно. Други твърдят, че е насочено към Иран. И Русия. Това също не е вярно", допълни той.

Какво е влиянието на ниската цена на петрола върху дейността на авиокомпаниите? Отговорът на този въпрос можете да научите от разговора между Вероника Денизова от TB Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg

Още видеа гледайте на сайта на Bulgaria On Air